Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
„Нима? Виж ти, виж. На твое място, Вирна, щях да ги слушам по-малко и да говоря повече. Можеш да се мръщиш чудесно, използвай таланта си.“
Вирна се усмихна широко. Вече си представяше сцената. В кабинета на Прелата предстояха промени.
„Ан, каква е твоята мисия? Какво се опитваш да направиш?“
„Имам малко работа в Ейдиндрил, след което се надявам да се върна.“
Беше очевидно, че Ан няма да й отговори, така че Вирна се запита какво още би искала да знае и какво има да й казва. Сети се за нещо важно.
„Уорън направи пророчество. Казва, че му е първото.“
Настъпи дълга пауза. Вирна чакаше. Когато съобщението най-сетне се появи, беше по-старателно изписано.
„Помниш ли го наизуст?“
Вирна не би могла да забрави и думичка от него.
„Да.“
Преди да е започнала да пише пророчеството, върху страницата изведнъж започна да се разлива друго съобщение. Почеркът беше едър и очевидно гневен. Буквите бяха огромни и изписани печатно.
„Изведи това момче от Двореца! Веднага!“
Страницата бе раздрана от огромна черта. Вирна се поизправи. Явно моливът беше в ръцете на Натан и в момента Ан се опитваше да си го вземе. Настъпи още една дълга пауза, накрая на листа се появи съобщение, написано от ръката на Ан.
„Извинявай. Вирна, ако си сигурна, че помниш пророчеството дословно, напиши го, за да го видим. Ако се колебаеш някъде, ми кажи. Важно е.“
Вирна отговори:
„Помня го дума по дума, тъй като касае мен. В него се казва така: «След като Прелатът и Пророкът бъдат отдадени на Светлината чрез свещения ритуал, над пламъците ще заври казан от коварство и лукавство и начело ще застане Лъже-Прелат, която ще срине до основи Двореца на пророците. На север онзи, който е свързан с острието, ще го остави за една сребриста рокля, ще й вдъхне нов живот и тя ще го запрати в прегръдките на злото.»“
Последва нова пауза.
„Моля те, почакай, докато двамата с Натан го прегледаме по-внимателно.“
Вирна се изправи и зачака. Навън се чуваше цвърченето на насекомите и квакането на жабите. Тя стана, без да изпуска от поглед книгата, прозя се и се протегна. Съобщението се бавеше. Седна и отпусна брадичка върху дланите си, докато чакаше, клепачите й започнаха да се затварят.
Съобщението най-после започна да излиза:
„Двамата с Натан го прегледахме и той казва, че е незряло пророчество и поради тази причина не може да го дешифрира напълно.“
„Ан, Лъже-Прелатът съм аз. Много съм притеснена от това, дето се казва, че ще срина до основи Двореца на пророците.“
Веднага се получи отговор:
„Не ти си Лъже-Прелатът в пророчеството.“
„Тогава какво означава?“
Настъпи пауза, този път по-кратка.
„Не можем да разберем пълното му значение, но знаем, че не ти си Лъже-Прелатът, споменат вътре.
Вирна, чуй ме внимателно. Уорън трябва да напусне Двореца. За него е твърде опасно да стои там повече. Трябва да се скрие. Ако си тръгне през нощта, може да бъде забелязан. Утре сутринта го изпрати в града под предлог, че има да изпълнява някаква поръчка. В навалицата трудно ще го проследят. Нека използва това и да избяга. Дай му злато, за да няма проблеми из пътя.“
Вирна отпусна длан на сърцето си и въздъхна дълбоко. Отново се наведе над книгата.
„Но, Прелате, Уорън е единственият човек тук, на когото мога да се доверя. Имам нужда от него. Не разбирам от пророчества колкото него и без помощта му ще се загубя.“
Тя не добави, че той е единственият й приятел. Единственият приятел, на когото може да се довери.
„Вирна, пророчествата са в опасност. Ако онези се доберат до Пророк…“
Съобщението изведнъж прекъсна. След миг продължи, този път написано по-грижливо:
„Той трябва да се махне. Разбираш ли?“
„Да, Прелате. Ще се погрижа за това още утре сутринта. Уорън ще направи каквото му кажа. Ще се доверя на инструкциите, дадени от вас, че е по-важно да си тръгне, отколкото да остане да ми помага тук.“
„Благодаря ти, Вирна.“
„Ан, каква опасност грози пророчествата?“
Тя изчака известно време в тихия параклис, докато на листа започнаха да се появяват думи.
„Също както се опитваме да си помогнем, като разберем каква е опасността в различните разклонения в едно пророчество, така онези, които искат да управляват човечеството, използват тази информация, за да насочват събитията от различните разклонения, които искат да се случат. Използвани така, пророчествата могат да ни победят. Ако нашите врагове имат Пророк, ще разберат пророчествата по-добре и ще знаят как да насочват събитията в своя полза.
Намесата в разклоненията може да предизвика хаос, който дори те да не могат да овладеят. Това е най-опасното от всичко. Те биха могли да избутат всички ни от ръба на пропастта.“