Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Двамата с Натан сме на мнение, че Джаганг е онова, което в древната война е наричано «пътешественик по сънищата».“
Вирна усети как по гърба й тръгва струйка пот. Спомни си разговора със Сестра Симона и как жената бе крещяла неудържимо дори само при споменаването на името на Джаганг. Симона бе казала, че Джаганг я посещавал в сънищата й. Всички мислеха Симона за луда.
Уорън също бе споменал нещо за пътешественик по сънищата и че в древната война това била някаква форма на оръжие. Посещението им при Сестра Симона бе потвърдило убежденията му.
„Преди всичко помни едно: независимо какво ще се случи, единственото ти спасение е да останеш вярна на Ричард. Пътешественикът по сънищата е способен да подчини почти всяко съзнание и да зароби почти всеки — родените с дарбата повече от всеки друг. Съществува само една предпазна мярка — Ричард. Един от неговите предци е създал магия, която предпазва техния род и всеки, който им е верен и е свързан с тях в обща цел, от силата на пътешествениците по сънищата. Тази магия се предава на всеки Рал, роден с дарбата. Натан, разбира се, притежава същия този предпазен елемент в своята дарба, но той не е човекът, който ще ни поведе. Той е Пророк, а не магьосник-воин.“
Между редовете Вирна прочете, че да бъдеш верен последовател на Натан е равносилно на истинска лудост. Сам по себе си, този човек бе истинска светкавица, задържана с яка.
„Като се опълчи срещу Двореца по своя собствена воля и помогна на Ричард да избяга, ти се свърза с него. Тази връзка те пази от пътешественика по сънищата, но не и от надигащата се сила от негови ръце и подчинени. Това е част от причината, поради която се наложи да те излъжа онзи път в кабинета ми. Това накара теб, по твоя собствена воля, да избереш да помогнеш на Ричард, независимо от обучението си и от заповедите.“
По ръцете на Вирна пробягаха иглички. Ако беше принудила Прелата да й разкрие плановете си, да й каже, че трябва да помогне на Ричард да избяга, сега Вирна щеше да е податлива на влиянието на пътешественика по сънищата не по-малко от Сестра Симона.
„Натан, разбира се, е защитен, а аз съм свързана с Ричард от доста дълго време. Заклех се във вярност към него още първия път, когато го видях. По мой собствен начин го накарах сам да взима решения и да създава правила, да напипа своя път за борба на наша страна. Понякога, длъжна съм да ти кажа това, е трудно. Макар той да прави каквото е необходимо, за да предпазва невинните, свободни хора, които се нуждаят от помощта му, той има свое собствено мнение и прави неща, които — ако имаше как — щях да му попреча да прави. Понякога Ричард е изпитание, не по-малко от Натан. Но такъв е животът.
Това е всичко, което имах да ти кажа. Намирам се в една стая в уютна странноприемница и чакам да прочетеш съобщението ми. Когато го прочетеш толкова пъти, колкото искаш, ще чакам да видя дали имаш да ме питаш нещо. Трябва да си дадеш сметка, че се занимавам със събития и пророчества от стотици години и няма начин да ти предам всичко, което знам, за една нощ. Още по-малко посредством съобщения. Но с удоволствие ще ти кажа всичко, което ме попиташ.
Като казвам това, се надявам да разбираш, че някои неща не мога да споделя с теб от страх да не бъде повлияно на определени пророчества и събития. Всяка дума, която ти казвам, крие — малко или повече — подобна опасност. И въпреки това е нужно да знаеш част от нещата.
Имайки предвид гореизложеното, чакам твоите въпроси. Питай.“
Вирна довърши съобщението и изправи гръб. Да пита? Би отнело стотина години да зададе всички въпроси, чиито отговори искаше да знае. Откъде да започне? Скъпи Създателю, кои са най-важните въпроси?
Прочете отново цялото съобщение, за да е сигурна, че не е пропуснала нещо, после заби поглед в следващата празна страница. Накрая взе молива.
„Скъпа моя Майко, моля те да ми простиш онова, което си помислих за теб. Свеждам глава пред твоята сила и се срамувам от глупавата си горделивост. Моля те, не се оставяй да те убият. Аз не съм достойна да бъда Прелат. Аз съм едно добиче, което ти искаш да накараш да полети като птичка.“
Вирна се изправи и се вгледа в книгата в очакване на отговор, в случай че Прелатът наистина чакаше от другата страна.
„Благодаря ти, дете. Ти стопли сърцето ми. Питай каквото искаш да знаеш и ако мога, ще ти отговоря. Ще стоя тук цяла нощ, за да се опитам да съм ти от помощ в носенето на тежкия товар.“
Вирна се усмихна за пръв път от дни насам. Сълзите й този път бяха сладки, не горчиви.
„Прелате, в безопасност ли сте? Наред ли е всичко при вас с Натан?“
„Вирна, на теб може да ти харесва приятелите ти да те наричат «Прелат», но на мен не. Моля те, наричай ме по име, както правят истинските ми приятели.“