Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна се засмя с глас. Тя също се дразнеше от факта, че всички настояваха да я наричат „Прелат“. Съобщението на Ан продължаваше, думите се появяваха една след друга:
„Да, аз, както и Натан сме добре, той в момента е зает. Днес си купи меч и сега се бие срещу въображаеми врагове в стаята. Смята, че с меча ще изглежда «ослепително». Той е едно дете на хиляда години и точно в момента се е ухилил като момче, докато посича невидимите си врагове.“
Вирна препрочете съобщението, просто за да е сигурна, че е разбрала добре. Натан с меч? На този човек дъската явно му хлопа повече, отколкото тя предполагаше. Прелатът сигурно има много грижи с него.
„Ан, ти каза, че трябва да разбера кои са се врекли да служат на Пазителя. Нямам представа как да го направя. Можеш ли да ми помогнеш?“
„Ако знаех, Вирна, щях да ти кажа. Неколцина съм подозирала, но повечето — не. Така и не успях да намеря начин да разбера кои са последователите на Пазителя. Чакат ме други дела, затова тази работа оставям на теб. Не забравяй, че те могат да проявяват съобразителност и ум като самия Пазител. Някои, които бях сигурна, че са против нас, поради неприемливия им характер, се оказаха предани служители на Създателя. На други, които се разкриха и избягаха с кораба, бях готова да се доверя с цената на живота си. И ако го бях направила, вече да съм мъртва.“
„Ан, не знам как да се справя с тази задача! Какво ще стане, ако се проваля?“
„Това не бива да допускаш.“
Вирна изтри потните си длани в роклята.
„Но дори да намеря начин да ги разкрия, какво да направя с информацията? Не бих могла да се опълча срещу тези Сестри при тяхната сила.“
„Щом изпълниш първата част, Вирна, ще ти кажа. Помни, че пророчествата са податливи на външна намеса и това представлява опасност за тях. Както двамата с Натан ги използваме, за да ни помагат да влияем на събитията, за да поемат те по правилното разклонение, така биха могли да ги използват и нашите врагове.“
Вирна въздъхна отчаяно.
„Как да се справя с тази задача, когато имам толкова много работа като Прелат? Всичко, което правя, е да чета доклади и въпреки това изоставам все повече и повече. Всички зависят от мен и чакат моето решение. Ти как успяваше да намериш време за нещо друго, при наличието на толкова много доклади?“
„Четеш докладите? Господи, Вирна, та ти си наистина амбициозна. Със сигурност си по-съвестен Прелат от мен.“
Вирна зяпна.
„Да не би да искаш да ми кажеш, че не бива да чета докладите?“
„Ами това си има и своите положителни страни. Именно защото си ги чела внимателно, разбра за изчезването на животните от конюшните. С Натан лесно можехме да си купим коне, след като напуснем Двореца, но взехме онези, за да оставим следа. Можехме да платим за телата, наместо да се занимаваме с всички онези сложни подготовки, но тогава нямаше да можеш да говориш с гробокопача. Погрижихме се да оставим следи, по които да можеш да тръгнеш, за да разбереш истината. Някои от следите, които оставихме, бяха доста главоболни, като например онази с откриването на «телата» ни. Но бяха нужни и ти се справи чудесно.“
Вирна усети как лицето й пламва. Никога не се беше замисляла над това как така телата бяха открити приготвени и увити в плащеници. Този ключ й бе убягнал напълно.
„Трябва да ти призная, продължи Ан, че рядко съм си давала труда да чета доклади. Нали за това са помощниците. Казвах им просто да използват мъдростта и чувството си за справедливост и като се придържат към интересите на Двореца, да се справят с проблемите, изложени в докладите. После от време на време заставах пред бюрата им, измъквах от купчината с готовите доклади произволен и прочитах решението. Това ги караше винаги да вършат съвестно работата си от страх, че ще прочета заповедите им, подписани с моето име, и ще ги сметна за незадоволителни.“
Вирна беше изумена.
„Искаш да кажеш, че мога просто да кажа на помощничките или съветничките си как бих искала да се свършат нещата и да ги оставя да се оправят с докладите? И че не се налага да ги чета? Че не се налага да ги подписвам?“
„Вирна, ти си Прелатът. Можеш да правиш каквото си пожелаеш. Ти ръководиш Двореца, а не той теб.“
„Но Сестрите Лиома и Филипа — моите съветнички, също както и една от администраторките ми, Дулсиния, непрекъснато ми повтарят как би трябвало да се вършат нещата. Те са с много по-голям опит от мен. Те ми представят нещата така, за да си помисля, че Дворецът ще бъде съсипан, ако не се заема лично с докладите.“
Ан отвърна почти моментално: