По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Но обикновените хора нямаха значение. Важни бяха полковниците и майорите. Важни бяха генералите, които не се включваха в съответния списък. Те съвсем скоро щяха да разберат. Навярно някои вече знаеха. Щяха да звънят по телефона, първо просто за да разберат какво става. Някои щяха да чуят лъжи. Някои нямаше да чуят нищо. Щяха да започнат да мислят. Щяха да започнат да сключват сделки. През следващите дванайсет часа щяха да разговарят помежду си и трябваше да взимат трудни решения. Това бяха хората, които се отъждествяваха със загиващия режим. Онези, които не можеха да избягат, които нямаха къде да избягат и нямаха пари, с които да избягат, онези, които трябваше да останат. Отъждествяването им с миналия режим можеше да се превърне в смъртна присъда — за мнозина сигурно щеше да е така. За други имаше шанс. За да оцелеят, щеше да им се наложи да направят онова, което правеха престъпниците по целия свят. Щяха да спасят собствения си живот като предложат в замяна по-голяма риба. Така ставаше винаги. Полковниците щяха да свалят генералите.
Най-после генералите разбраха.
— Боингът е готов. Има достатъчно място за всички. Може да пристигне за деветдесет минути — каза им той.
— И няма да ни убият на летището в Мехрабад? — попита заместник-началникът на генералния щаб на иракската армия.
— Да не би да предпочитате да умрете тук? — попита Бадрейн в отговор.
— Ами ако всичко е капан?
— Такъв риск съществува. В този случай ще бъдат убити петимата молли. — Разбира се, те нямаше да бъдат убити. Това трябваше да се извърши от войници, лоялни на вече мъртви генерали. Такава лоялност тук не съществуваше. Всички го знаеха. Самият акт на взимане на заложници беше инстинктивен жест и вече бе обезсилен от някого, навярно по медиите, а може би от полковника, оглавявал стражата на иранците. Предполагаше се, че той трябва да е доверен офицер от разузнаването, спомни си Бадрейн, лоялен сунит, син на член на партията „Баас“. Това можеше да означава, че партията вече е подкупена. Нещата бяха стигнали прекалено далеч. Моллите нямаше да скрият причината за мисията си, нали? Но всичко това нямаше значение. С убийството на заложниците не можеше да се постигне нищо. Ако останеха тук, генералите бяха обречени, а мъченичеството нямаше да е съвсем неприятно за иранските молли. То беше важна част от шиитската традиция.
Не, решението вече бе необратимо. Тези старши командири не бяха го проумели. Не бяха разбирали нищо през цялото време.
Е, ако наистина бяха компетентни офицери, щяха да бъдат убити още преди години от любимия си лидер.
— Да — каза най-старшият от тях.
— Благодаря ви. — Бадрейн вдигна слушалката и отново набра номера.
„До вчера измеренията на конституционната криза, в която се оказа Америка, не бяха станали очевидни. Макар че въпросът изглежда технически, същността му не е такава.
Джон Патрик Райън е способен мъж, но все още трябва да се установи дали притежава необходимата дарба да изпълнява президентските си задължения, макар че първите признаци изобщо не са обещаващи. Държавното управление не е работа за аматьори. Нашата страна често се е обръщала към такива хора, но в миналото те винаги са били в малцинство и са можели да придобият достатъчно опит, за да изпълняват задълженията си по нормален начин.
В кризата, пред която се е изправила страната, няма нищо нормално. До този момент г-н Райън свърши полезна и грижлива работа по стабилизирането на управлението. Например временно назначеният от него директор на ФБР Даниъл Мъри е приемлив временен избор. Подобно на него, Джордж Уинстън е навярно добър временен избор за министерството на финансите, макар че на практика няма никакъв опит. Скот Адлер, много талантлив човек, служил през целия си живот във външното министерство, може би е най-подходящият член на сегашния кабинет…“