Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Джонатан премести поглед към радарния монитор. Двете светещи точки в центъра му се намираха тревожно близо една от друга. Под едната от тях пишеше: „Ел Ал“ 863Н. Другата нямаше обозначение.
— Казах да се отдръпнеш от контролното табло.
— Твърде късно е — отвърна Джон Остин.
Джонатан се приближи до него, опря дулото на пистолета в тила му и натисна спусъка.
Пилотът рухна по очи.
Джонатан избута тялото му от стола.
Самолетът се виждаше още по-ясно. Успя да различи едното крило, очертанията на корпуса му и мигащите светлини за кацане. Беше изумително близо.
Джонатан бутна лоста напред. Образът на самолета се увеличи. Наистина беше твърде късно. „Търтеят“ щеше да го удари. На командното табло светна червена лампа. Безконтактен взривател готов за действие. Погледна към радара. Двете точки се сляха в една. После обратно към камерата. Самолетът изпълваше целия екран.
Джонатан инстинктивно се стегна, очаквайки сблъсъка.
Тогава самолетът изчезна от погледа му и екранът стана черен. Джонатан погледна към радара. Мигащата точка с надпис „Ел Ал“ 863Н все още се виждаше. Секунди по-късно се появи и втората и разстоянието помежду им започна да се увеличава.
Продължи да натиска лоста, докато „търтеят“ се стопи в мрака.
Откри висотомера сред уредите на таблото и проследи показанията му. Осем хиляди метра… шест хиляди… три хиляди… Нула.
Картината изчезна и на екрана се появи вихрушка от бели снежинки.
88.
Джонатан откри Ема свита на седалката в колата. Беше в съзнание, но едва дишаше.
— Опитах се да го спра — каза той. — Ала той не ме послуша.
Тя кимна и му махна с ръка да се приближи.
— Никога не е слушал, когото и да било — прошепна Ема.
Джонатан погледна към притихналата гора.
— Къде изчезнаха всички?
— Те са духове. Просто не съществуват.
Той взе ръката й в своята. Пръстите й бяха отпуснати и студени.
— Трябва да те откарам в болница.
— За света аз вече съм мъртва. Не мога да отида в болница.
— Този куршум се налага да бъде изваден в операционна.
— Ти си лекар. Можеш да се погрижиш за мен, нали?
Джонатан спусна назад облегалката й и огледа раната.
Куршумът бе минал през горната част на ръката й и бе заседнал в плътта под раменната й лопатка.
— Ти предотврати изпълнението на заговора. Можеш да излезеш на светло.
Ема поклати глава и тъжно се усмихна.
— Обърнах се срещу своите. За това има само едно наказание.
— Но Остин е действал сам.
— Не съм толкова сигурна. — Ема се размърда в седалката. — Както и да е, това е без значение. „Дивизията“ е като горгона Медуза. Отрежеш ли й главата, на нейно място поникват още десет. Длъжни са да ме накажат за назидание на останалите.
Джонатан стисна ръката й.
— Ще започнат да те наблюдават — рече тя с внезапно укрепнал глас. Отново се държеше като агент. Годините подготовка си казваха думата. — Ще предположат, че имаш пръст в цялата тази работа. Няма начин да си успял да откриеш „търтея“ сам. Рано или късно ще разберат какво точно се е случило. Някой ще се разходи до планината и ще им стане ясно, че всъщност не съм загинала при злополука. Направих грешки. Оставих следи.
— Ще дойда с теб.
— Това няма да промени нищо.
Джонатан не откъсваше поглед от нея, неспособен да каже и дума.
Ема протегна ръка и го погали по бузата.
— Разполагаме с няколко дни, преди да започнат да търсят.
В далечината се разнесе вой на сирени. Джонатан се обърна. Между дърветата, в посока към къщата, приближаваха проблясващи сини светлини. Пред алеята за автомобили спря полицейска кола. Отвътре излезе Маркус Фон Даникен с превръзка през рамото на дясната си ръка. Запъти се към тях.
— Успя ли да го спреш?
— Да.
— Слава богу!
Джонатан кимна към къщата.
— Вътре има двама мъже.
— Мъртви ли са?
Джонатан кимна. Фон Даникен се замисли и погледна към Ема.
— Коя всъщност си ти?