Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Фон Даникен.
Той спря и се озърна. Наоколо нямаше никого.
Иззад сенките се появи широкоплещест мъж.
— Казвам се Джонатан Рансъм. Разбрах, че ме търсите.
83.
Джонатан се приближи към полицая с вдигнати встрани ръце, за да покаже, че не е въоръжен, точно както го посъветва Ема.
— Трябва да спрете екипите си — каза той. — Хората, които търсите, не са в тази къща.
— Не са ли? — предпазливо попита Фон Даникен.
— Не. Нито пък „търтеят“.
— Защо ми казвате това?
— Защото аз също искам да ги спра. Направихте грешка. Не аз съм човекът, когото трябва да издирвате.
— А кого?
— Мен. — Ема пристъпи към тях иззад гърба на полицая. — Господин Блиц и господин Ламерс бяха мои колеги, не на Джонатан.
— Не ви разбирам, госпожице…
— Госпожа Рансъм — довърши тя.
Фон Даникен местеше поглед от единия към другия и трескаво размишляваше. За момент дори му се стори, че долови у тях отчаяние.
— Вие сте Ема Рансъм — възкликна той, сочейки я невярващо с пръст. — Жената, която загина при злополука в планината миналия понеделник?
— Нямаше никаква злополука.
— Очевидно… — въздъхна Фон Даникен.
Ема срещна погледа му. Двама професионалисти от двете страни на барикадата си размениха безмълвни послания. Ема му даде секунда да осмисли нещата и продължи:
— Джонатан няма нищо общо с този заговор. Полицаят, когото уби, изпълняваше наши заповеди. Заедно с партньора си нападна съпруга ми в опит да се сдобие с нещо, което ми принадлежеше. Джонатан действаше при самозащита. Не мога да кажа нищо повече, освен това, че аз съм тази, която търсите. Не съпругът ми. Трябва да ме изслушате. Бъркате къщата. Ще попаднете в клопка?
— В клопка ли? — скептично попита Фон Даникен.
— Да.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Защото знам къде се намира истинската къща.
— Трябва да побързаме — намеси се Джонатан. — Прекратете операцията.
Цялото същество на Фон Даникен излъчваше безстрастната апатия на изтощен боец, събиращ сили за последната си битка. Раздвижи устни и Джонатан се приготви да чуе един от многото измъчващи го въпроси. Същите, които бяха тормозили и него.
— Къде е „търтеят“? — попита Фон Даникен.
— Държат го в една къща горе на хълма. На Ленкщрасе 4. — Ема посочи към възвишенията, издигащи се на около пет километра зад тях.
— Планирано е за тази вечер, така ли?
— Полетът на „Ел Ал“ от Тел Авив — каза тя.
Далече, на някоя от пистите, се приготвяше да излети самолет. Острото свистене на мощните му двигатели пронизваше небето. Малко по-отблизо се разнесе различен звук с по-ниска честота. Тримата вдигнаха погледи и проследиха двете неясни сиви очертания, спускащи се надолу.
— Спри ги — каза Ема.
— Как мога да съм сигурен, че казваш истината?
— Защото стоя тук, пред теб.
Фон Даникен извади радиостанцията от джоба си и я приближи до устата си. Преди да успее да каже и дума, нощта избухна в смесица от заслепяващи експлозии, шум от счупени стъкла и насечен картечен огън. Величествени огнени пламъци обагриха черното небе. Озарени от блясъка им човешки силуети тичаха към задната част на къщата.
Фон Даникен се втурна надолу по пътеката. Джонатан и Ема плътно го следваха. Стигнаха до командния център и влязоха вътре през задната врата. Десетина мъже стояха струпани на прозореца в дневната. От радиостанцията се изливаше непрекъснат поток от думи.
— Всекидневна. Чисто.
— Кухня. Чисто.
— Спалня. Чисто.
Гласовете говореха в телеграфен стил, без да се застъпват. Тогава се чу картечен огън…
— Имаме ранен!
Настъпи хаос и паника. Гласовете крещяха един през друг като обезумели.
— Кой е?
— От лошите.
— Чакай… какво, по дяволите, става?
— Завързан е.
— Но той имаше оръжие.
— Извикай шефа тук… Веднага!
Фон Даникен погледна към Ема, но тя не откъсваше очи от радиостанцията.
Бъркотията спря внезапно, точно както и започна. Никой не помръдваше. Всички мълчаха в очакване да чуят нещо. Изтече минута. Някъде навън се разлая куче.
Най-после от радиото се разнесе гласът на Брант.
— Маркус, ела веднага!
Фон Даникен посочи с пръст към Ема и Джонатан.