Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Харденберг кимна несигурно и продължи да слиза по хълма. Секунда по-късно един куршум се заби в главата му и той се свлече върху бетонната настилка.
— Клаус!
Фон Даникен се търкулна по гръб и покри лицето си с ръце. Повдигаше му се от самия себе си.
84.
Капитан Ели Цукерман регулира елероните и плъзна щурвала назад, подготвяйки се да изключи автопилота. Управлението на пътнически самолет беше автоматизирано до такава степен, че веднъж щом пилотът програмираше бордовите компютри с точните данни за полета — направление, височина, максимално допустима скорост при приземяване, — машината буквално си летеше сама. Единственото време, през което Цукерман усещаше, че упражнява контрол над самолета, бе при излитане и кацане — общо трийсетина минути от полета. През останалото време изпълняваше единствено ролята на обикновен техник, наблюдаващ пулта за управление, и следеше дали вторият пилот поддържа комуникацията с диспечерската кула. Не беше точно мечтаната от него работа, след като напусна военновъздушните сили преди много години като наперен военен летец с двайсет и една успешни въздушни атаки по време на три войни.
Цукерман изключи автопилота и пое ръчното управление. Самолетът потрепери и хлътна надолу. Плъзна наляво лоста за управление на елеваторите и огромната машина плавно зави на юг. Нощта беше ясна — идеално време за полет. Виждаше светлините на града в далечината, а зад тях — огромната черна пустош на Алпите. Регулира задкрилките и самолетът започна плавното си спускане към летище „Цюрих“.
— Шестнайсет минути до приземяването — обади се вторият пилот.
Цукерман потисна една прозявка. Поредният спокоен полет, както винаги. Погледна часовника си — петнайсет минути до кацане — и хвърли поглед към помощник-пилота.
— Е, Бени — каза той. — Какво смяташ да хапнем за вечеря? Виенски шницел или Фондю?
— „Ел Ал“ 863, тук е Въздушен контрол, Цюрих. Извънредно положение. Код 33. Отклонете се към „Базел-Мулхаус“, курс две-седем-девет. Вдигнете се на височина девет хиляди метра. Препоръчително е да действате максимално бързо.
Код 33. Нападение „земя-въздух“.
— Прието. Код 33. „Ел Ал“ 863 поема по курс две-седем-девет. Качваме се на девет хиляди метра. Имате ли радарен контакт с този дявол?
— Не, „Ел Ал“ 863. Нямаме радарен контакт засега.
— Благодаря, Цюрих.
Ели Цукерман затегна раменните си колани и тревожно погледна втория пилот. Стисна здраво лоста за управление на елеваторите, направи остър вираж наляво и плъзна щурвала напред. Самолетът пое нагоре.
Време беше да провери какво умее това бебче.
85.
— Махди, всички системи светят в зелено. Имаш разрешение за излитане. Нека Бог бъде с теб.
Генерал-майор Джон Остин включи двигателя.
Оборотите на турбовитловия реактивен „Уилямс“ плавно се покачиха. Освободи спирачката и „търтеят“ тръгна надолу по пистата.
До слуха му достигна пукотевица. На екрана отляво пробягаха искри. Не, не искри, а изстрели от оръжията на хората му. В слушалките му се обади глас:
— Полиция.
— Дръжте ги настрана.
Остин пусна в действие дросела и „търтеят“ продължи надолу по пистата. Усети прилив на гордост и задоволство. Най-после. Предстоеше му да изпълни поверената му мисия. Израел, законният собственик на Свещената земя, се подготвяше за атака. Иран, от своя страна, бе достойно въоръжен. Силите на Гог и Магог15 се стягаха за битка в долината Армагедон.
В съзнанието си ясно виждаше как ще се развие конфликтът, точно според плана на Бог.
Израелската бомбена офанзива щеше да претърпи провал.
Иран щеше да отвърне на удара със своите крилати ракети КН-55. Лично той бе посредничил при покупката им. Ядрените оръжия с бойни глави от по десет килотона заряд щяха да паднат върху Тел Авив, но не и върху Йерусалим. Божията сила щеше да предпази най-свещения от градовете Си. Американците, съответно, щяха да нападнат Иран. Фундаменталистката ислямска република щеше да изчезне от лицето на земята.
Всичко бе готово за Божието завръщане и за Екстаза, който щеше да го последва.
Остин заглуши досадния шум от престрелката и се съсредоточи върху екрана пред себе си. Дърветата профучаваха от двете му страни с нарастваща скорост. Проблясващите светлинки по ръбовете на пистата се сляха в непрекъснати линии. Скоростомерът показваше сто възела… сто и десет… плъзна лоста назад. Носът започна да се изправя нагоре…
15
Войнствено настроени варварски племена (библ.). — Б.пр.