Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Там някъде тъкмо излиташе самолет. Шумът ставаше все по-силен с приближаването му. Само след секунди мощният тътен на двигателите му заглуши всички останали звуци.
Фон Даникен насочи бинокъла отново към трапезарията.
— Избирали са внимателно мястото. Няма съседи. Добра видимост към летището.
— Не само към летището — добави нисък набит мъж с къдрава черна коса и тънък, като изписан с молив мустак. Казваше се Майкъл Брант. Капитан от специалния щурмови отряд на полицейското управление в Цюрих. Точно той щеше да разбие входната врата, когато настъпеше моментът за атака. — Ще могат да ни видят, когато се приближим на сто метра от къщата. Колко души са вътре, според теб?
— Не знаем със сигурност, но предполагаме, че са поне петима. Може и повече.
— Въоръжени ли са?
— Без съмнение. Те са професионалисти. Преди няколко седмици са се сдобили с двайсет килограма пластичен експлозив „Семтекс“, който по всяка вероятност е на борда на „търтея“.
Брант кимна мрачно, пресмятайки наум какви са шансовете му за успех и оцеляване.
— Ще пристигнем с два хеликоптера. Екипът ни ще се спусне с въже. Ще го насрочим така, че да съвпадне с излитането на някой самолет. Двигателите на хеликоптерите са снабдени със заглушители, които им позволяват да летят почти безшумно. Ще изпратим втори екип по улицата, който ще проникне в къщата от входната врата. Приятелчетата ви няма да усетят нищо, преди да са ни видели с очите си. Цялата операция ще отнеме не повече от шейсет секунди.
— Колко пъти сте го правили?
— Нито веднъж — присви очи Брант. — Но имаме завидни постижения по време на тренировка.
Фон Даникен само кимна.
— След четиридесет минути ще сме готови — каза Брант. — Да кажем, в седем и двайсет.
Двамата свериха часовниците си.
Фон Даникен се приближи към прозореца, от който Миер наблюдаваше с бинокъла.
— Някой в квартала забелязал ли е нещо подозрително?
— През последните няколко дни тук очевидно е кипяла усилена дейност. Непрекъснато са идвали и са си отивали хора. Движили са се коли, паркирали са пред къщата.
— А микробусът?
— Никой не го е виждал.
Капитан Брант им даде знак от задната врата, че е време да излизат. Фон Даникен го последва и двамата притичаха към паркиран наблизо микробус. Качиха се и хлопнаха вратата след себе си.
За две минути стигнаха до сградата на пожарната, където се подготвяше екипът на Брант. На футболното игрище в съседство чакаха два военни хеликоптера с бавно въртящи се витла.
В сградата напрежението бе осезаемо. Полицаите нахлузваха тъмносини маскировъчни гащеризони, бронежилетки и найлонови ремъци, придържащи екипировката им: радиостанция, ръчни гранати и боеприпаси. Време беше да приложат учението на практика.
Разполагаха с общо двайсет и пет щурмови групи. Бяха по-възрастни, отколкото на Фон Даникен му се искаше. Някои от тях едва успяваха да закопчеят бронежилетките върху заоблените си шкембета. Стандартно въоръжени с компактни автомати „Хеклер & Кох HG47“. Двама мъже непохватно мъкнеха огромни пушки „Уингмастърс“, които буквално можеха да издухат цели врати от пантите им.
Двупосочната радиостанция на Фон Даникен изпука. Търсеше го Миер.
— Лампите в къщата току-що светнаха.
— Лампите в къщата светнаха — извика Брант към екипа си.
Помещението едва побираше напиращото нетърпение.
— Някакви разговори? — попита Фон Даникен.
Един от техническите екипи бе насочил лазерен микрофон към прозорците на къщата. Уредът „четеше“ вибрациите от стъклата, предизвикани от говора на хората вътре и ги препращаше обратно под форма, наподобяваща истинското им звучене.
— Телевизорът работи — отвърна Миер. — Да се надяваме, че ще го оставят включен и няма да ни чуят.
Брант раздели екипа си на две групи по осем души, с още осем човека в запас.
— Чакам да ми дадете зелен сигнал.
— Имаш го. — Фон Даникен вдигна палец и му пожела късмет.
Брант се изправи пред момчетата си.
— Влизаме след пет минути — извика той.
Фон Даникен се запъти към командния пост по пътеката покрай гората. Вдигна поглед към небето. Нощта беше прекрасна. Наподобяваше кадифена завеса, осеяна с блещукащи звезди около извития сърп на месечината. Часовникът му показваше 7:16. Зад гърба си дочуваше гласа на Брант, който разпределяше хората си по хеликоптерите. Пъхна ръце в джобовете си и ускори крачка.