Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Ема тикна пистолета в ръката му.
— Човекът, когото търсиш, е вътре. Откриеш ли пулта за управление, значи си намерил и него. Не си прави труда да го заговаряш. Нищо не е в състояние да го спре да довърши започнатото. Разполагаш с осем куршума.
— Ами ти?
— Аз ще остана тук — каза тя. — Щом започна да стрелям, изтичай в гората и заобиколи къщата. Можеш да се покатериш до терасата по стоманените пилони. Оттам ще трябва сам да намериш начин за влизане.
Чак тогава Джонатан забеляза, че Ема е простреляна. Рамото й висеше неестествено, а якето й бе подгизнало в кръв.
— Ти си ранена.
— Тръгвай — настойчиво каза тя, — преди да са те забелязали.
Джонатан се поколеба за част от секундата, после хукна. Ема се измъкна от колата и откри огън към къщата.
87.
Електричеството.
Фон Даникен лежеше в снега, без да усеща студ. По време на инструктажа два дни по-рано бяха обсъждали, че пултът за управление на „търтея“ консумира огромно количество електроенергия. Ако успееше да пререже кабелите към къщата, можеше да го извади от строя. Щеше да продължи да лети, но неуправляемо… Докато горивото му свърши. Имаше голяма вероятност да се приземи някъде сред природата и да се взриви, без да нанесе поражения. Но където и да паднеше, нямаше да погуби шестстотин души.
Мъжът се обърна по корем и надигна глава да огледа наоколо. Пред него веднага се забиха няколко куршума и очите му се премрежиха от лед и пръст. Залегна и устата му се напълни със сняг, но все пак успя да забележи правоъгълната метална кутия, от която се разпределяше електроенергията за квартала.
Намираше се на няколко метра разстояние, върху плосък участък, издълбан върху склона. Отвъд него се простираше част от древната крепостна стена. Големите каменни блокове щяха да му служат за прикритие.
Запълзя нагоре през дълбокия сняг. Трепереше неудържимо. След няколко метра спря и предпазливо надигна глава, готов да залегне незабавно. Изстрелите се чуваха почти непрекъснато, но вече не бяха насочени към него.
Идваха от другата страна на хълма. Различен калибър. Стреляха Рансъм и съпругата му…
Разнесе се тътен от реактивен двигател. На Фон Даникен му се струваше невъзможно толкова малък летателен апарат да издава такъв оглушителен шум. Звукът смени честотата и стана още по-мощен и пронизителен. „Търтеят“ излиташе. Фон Даникен се извъртя на една страна и погледна към небето. Над върховете на дърветата пробяга сребристо сияние и изчезна за секунда.
Той се надигна и пое нагоре. Вървеше приведен, без да си прави труда да вземе каквито и да било предпазни мерки. Знаеше, че представлява лесна мишена, ала стрелбата бе утихнала и това го изпълваше с чувство на безразсъдна смелост. Къщата изникна пред погледа му. Приличаше на бетонен бункер.
Добра се до разпределителната кутия и се стовари задъхан върху нея. На капака й висеше катинар. Отдръпна се назад, прицели се и стреля. Ключалката хвръкна във въздуха и кутията се отвори като мида. Приближи се и надникна вътре. Надписът от лепенката го предупреждаваше да не пипа нищо, поради опасност от токов удар. Картинка на череп и кости илюстрираше написаното.
Фон Даникен се вторачи в бъркотията от жици, някои от които — усукани заедно в дебели разноцветни плитки, а други — пристегнати зад гумени предпазители. Всичко това му изглеждаше ужасно сложно. Надявал се бе да открие някакъв централен прекъсвач, който просто да изключи. Проточи врат, за да огледа по-отблизо.
Куршумът го улучи в рамото и преди да разбере какво става, се озова по очи в снега. Обърна се по гръб, зашеметен, задъхан и внезапно обезсърчен. Полежа така няколко секунди, докато успее да дойде на себе си.
Коленичи, насочи пистолета към къщата и произведе няколко хаотични изстрела. Откатът на оръжието в ръката му го изпълни с усещане за мощ и измамно спокойствие. Прицели се в разпределителната кутия и изпразни пълнителя. Не се случи нищо.
Надигна се, олюлявайки се, и през замаяното му съзнание премина мисълта, че се намира в изключително нелепо положение. За пръв път от трийсет години насам използваше оръжието си, и то за да простреля огромна метална кутия. Внимателно приседна на земята. Снегът в краката му бе обагрен в червено. Опита се да раздвижи лявата си ръка, но не успя. Сякаш я нямаше. Загледа се в снега като хипнотизиран.
Вода, помисли си той.