Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Пистолетът нямаше да му помогне.
Бръкна с две ръце в кутията, сграбчи връзка кабели и ги отскубна. Отвътре се разхвърчаха искри. В края на един от кабелите лумна синкаво пламъче. Фон Даникен загреба шепа сняг със здравата си ръка и го хвърли вътре. Жицата изсъска, но продължи да хвърля искри. Нямаше представа какъв резултат очакваше, но със сигурност не беше това.
Опипа вътрешността на кутията и попадна на някаква тръба, с размерите на полицейска палка. Задърпа я с всичка сила и когато най-после успя да я изтръгне, отдолу се показа сноп медни жици.
Загледа се в тях и се замисли. За израелския самолет нямаше никаква надежда да избегне сблъсъка с „търтея“, също както и за човек — колкото и изплашен да беше — да надбяга акула в открито море. Замисли се и за Филип Палумбо, надупчен на решето, прострян на пода в онази тъмна стая.
Фон Даникен загреба още сняг и го хвърли върху оголените жици, само че този път го притисна здраво с ръка. Разнесе се силно пукане, после настъпи тишина.
За момент беше сигурен, че отново се е провалил, но веднага след това го разтърси болезнен спазъм и гърбът му се изви като дъга. Отвори уста да извика, ала гърлото му бе парализирано от минаващото през тялото му високо напрежение. С последни сили успя да издърпа ръката си от снега. Сякаш нещо избухна в гърдите му и го отхвърли мощно назад…
Джонатан тичаше по дълбокия неравен сняг през гората, провирайки се измежду дърветата. На два пъти падна на колене, но с мъка се изправяше и отново хукваше. След около петдесет метра зави надясно и пое по тясна пътека, успоредна на пътя. Бързо намери останките от каменната стена, ограждала града по време на римската епоха. Прескочи я и продължи приведен покрай нея до задната част на къщата.
Постройката стърчеше върху свободно носеща греда над стръмния наклон, подпряна от здрави стоманени колони, забити дълбоко в земята. Джонатан се спря до тях и наостри уши. Престрелката бе утихнала и наоколо цареше злокобна тишина. От билото на хълма се разнесе ръмжене от двигателите на няколко автомобила и поне един от тях потегли рязко надолу.
Стоманените колони бяха хлъзгави, влажни и леденостудени. Непоносимо бе да ги докосне, камо ли да се катери по тях. Обви ръце около едната и започна да се изкачва. Докато стигне до горния й край, подгизна до кости, а ръцете му изгаряха от болка. Пъхна коляното си в кухината между основата и горния край на колоната и се хвана за парапета. Пое дъх, залюля се и се оттласна, стисна перилата с две ръце и се прехвърли на терасата.
Плъзгащата се врата беше заключена.
Отстъпи назад и стреля срещу стъклото. Прозорецът се разби на парчета. Едно от тях изхвърча и се заби в глезена му. Джонатан потръпна от болка и рязко го издърпа. Обувката му подгизна от бликналата кръв.
Къщата бе притихнала и тъмна. Ако тук изобщо бе имало охрана, то всички бяха напуснали кораба. Долавяше единствено глухото бучене, издавано от някакъв уред, работещ на електрически ток. Прекоси стаята и тръгна по коридора. В дъното се натъкна на врата, която се отваряше с цифров код. Стреля по ключалката, ала безуспешно. И вратата, и бравата бяха от стомана.
Допря ухо до гладката повърхност. Долови тихо жужене и усети слаба вибрация по лицето си. Изведнъж жуженето утихна и вибрирането замря. Навсякъде се възцари гробна тишина.
Джонатан впери поглед в цифровата ключалка. Лампичката, която допреди малко светеше в червено, сега мигаше в зелено.
Електричеството беше прекъснато.
Протегна ръка и завъртя бравата.
Отвори се.
Насочи пистолета пред себе си и прекрачи в помещението, което приличаше точно на команден център. Огромният прозорец отляво откриваше гледка към летище „Цюрих“. Цялата отсрещна стена, от пода до тавана, бе заета от апаратура и контролни монитори. На стола пред тях, с гръб към него, седеше някакъв мъж, стиснал в ръка лост за управление. Джон Остин, по всяка вероятност…
Встрани от него още един мъж работеше трескаво по контролния пулт.
— Резервният генератор работи — каза вторият мъж. Бордовият механик, според Ема. — Сателитната връзка е възстановена. Имаме картина.
Вдигна поглед, забеляза Джонатан и насочи пистолета си към него. Джонатан го простреля два пъти. Мъжът залитна назад към стената.
После пристъпи към пилота.
— Отдръпни се от контролното табло — нареди Джонатан.
Пилотът не отговори. Продължаваше да стиска лоста и го премести надясно. Екранът пред него светеше в зловещо зелено. В първия момент Джонатан не видя нищо. После се вгледа по-отблизо и в далечината се появиха сиви очертания, чиято форма ставаше все по-ясна. Вече различаваше нос, опашка и редица светещи точици — светлините от прозорците на пътническия самолет. Така го виждаше инфрачервената камера.