Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Никога.
— Дай ми го.
Миер подаде автомата на Фон Даникен. Той го зареди и го настрои на автоматична стрелба.
— Прицелваш се и натискаш спусъка. Няма начин да не улучиш. Само гледай да не е някой от нашите.
Миер пое автомата и го подпря в скута си.
— Вкарай Ленкщрасе в навигацията — нареди Фон Даникен, след като потеглиха.
Харденберг въведе адреса в системата за сателитна навигация на автомобила. На екрана се появи карта. Ленкщрасе представляваше права като линия улица, граничеща с градския парк. Въпросната къща се намираше в северния й край точно преди да завие към дъното на парка.
— Мини отзад — каза Фон Даникен.
Колата се движеше по улиците на Глатбруг. Излезе на магистралата и след това пое нагоре по криволичещите завои на стръмния хълм. Фон Даникен набра номера на летището. Чака четири минути, докато го свържат с кулата. Представи се.
— Как се движи полет 863 на „Ел Ал“?
— Ще кацне двайсет минути по рано, в 07:45 часа — отговори диспечерът.
Фон Даникен погледна часовника на таблото.
— Свържете се с пилота и му кажете да отложи кацането. Имаме потвърдена заплаха, отнасяща се до този самолет.
— Намира се на шейсет километра от летището и е започнал заход за кацане. Не са докладвали за проблеми. Сигурен ли сте?
— Имаме основателна причина да смятаме, че предстои наземна атака срещу полет 863 на „Ел Ал“.
— Но от главното управление не са ме уведомили за…
— Направи го веднага!
— Да, сър.
Фон Даникен затвори. Шейсет километра. Ако малкият „търтей“ в кабинета на Ламерс имаше обхват от петдесет километра, то този тук, съдейки по размерите му, можеше да стигне десет пъти по-далеч.
— Малко по-нагоре има блокада на пътя — каза Харденберг.
— Заобиколи я.
— Да пусна ли сирената?
— Изчакай, докато приближим.
Харденберг насочи аудито встрани от пътя и гумите плавно стъпиха по заснежения чакъл. Колата леко поднесе.
— Внимавай.
— Няма проблем — каза Миер. — Казах на…
Предният прозорец експлодира и купето се изпълни с парчета натрошено стъкло. В колата заваляха куршуми. Спука се гума и автомобилът се наклони на една страна. Радиаторът се взриви и отвътре изригна облак пара.
— Залегни! — извика Фон Даникен.
Секунда по-късно го удари нещо топло и влажно. Той избърса лицето си и по ръцете му се размаза съсирена кръв. Курт Миер лежеше свит между двете седалки с лице, превърнато в безформена каша от кости и хрущяли.
Харденберг отвори вратата и изпълзя към задната част на колата. Фон Даникен отвори своята врата, преброи до три и хукна към гората. Хвърли се по корем и зарови лице в снега.
Стрелбата замря.
— Обади се на капитан Брант — извика той към Харденберг.
— Телефонът ми остана в колата.
Фон Даникен опипа джобовете си. Беше изпуснал своя телефон по време на непредставителното си излизане. Измъкна служебния си пистолет, напъха непохватно заредения пълнител и свали предпазителя. Погледна часовника си и изруга. 07:42. До ушите му достигна някакъв шум. Двигателят на „търтея“ се събуждаше за живот.
Огледа се наоколо. Къщата се намираше на трийсет метра нагоре по склона. Надвиснала над хълма модерна постройка, подпряна от здрави стоманени пилони. Прозорците тъмнееха и й придаваха изоставен вид. За съжаление, не беше така…
Фон Даникен надигна глава и отново се огледа. Един куршум се удари в дървото на десетина сантиметра от него. Той зарови лице в снега. Имат очила за нощно виждане, мина му през ума. Как иначе можеха да го забележат в проклетия мрак?
— Притичай надолу по хълма — нареди той на Харденберг. — Трябва да предупредиш останалите.
Харденберг седеше подпрян с гръб на задната броня, пребледнял като платно.
— Добре — отвърна той, ала не помръдна.
— Прикривай се зад колата и няма да те улучат — продължи Фон Даникен.
Харденберг се раздвижи. Преглътна и се надигна, после запълзя на четири крака надолу по баира. Фон Даникен не сваляше поглед от него. Пет крачки, десет… Стой наведен, тихо повтаряше той. Харденберг пропълзя още няколко метра и колебливо надигна глава.
— Залегни! — прошепна Фон Даникен и размаха ръка, давайки му знак да се сниши.
Харденберг разтълкува движението му точно обратно и се надигна да става.
— Не! — извика Фон Даникен с всичка сила. — Залегни!