Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Не мърдайте оттук.
Вървеше по средата на пътя. Целенасочено не бързаше, въпреки че му се искаше да тича. Ала той все пак стоеше начело на отдел във Федералната полиция и съзнаваше, че ако го направи, ще изглежда изключително неуместно за поста му.
Изкачи стълбите към входната врата по две наведнъж, проправяйки си път между излизащите отвътре полицаи. Очите му пареха от пропития във въздуха бездимен барут. Влезе вътре. Електричеството към къщата бе прекъснато още преди атаката. Коридорите бяха тъмни и задимени. Фон Даникен включи фенерчето си. Почернялото лице на Брант изникна пред него.
— Очаквали са ни — каза той и го поведе към всекидневната. — Приготвили са ни клопка.
— Какво?
— Виж сам.
Фон Даникен насочи фенерчето си към струпаната в центъра на стаята купчина. На пода, прекатурен на една страна лежеше мъж, завързан към стол с ниска облегалка. Устата му беше омотана с тиксо. От ръката му стърчеше пистолет, пристегнат около дланта му с още тиксо. От раната на гърдите му се процеждаше струйка кръв и се събираше в локва под тялото му. Безжизнените му очи бяха широко отворени.
— Обучени сме да стреляме веднага щом видим оръжие — обади се Брант.
Фон Даникен пристъпи напред. Усещаше тялото си като вцепенено. Мозъкът му отказваше да приеме за истина това, което очите му виждаха.
Мъртвецът беше Филип Палумбо.
— Какво друго знаеш за „търтея“? — попита Фон Даникен, когато се върна в командния център.
— Екипът се състои най-малко от шест души — обясни Ема. — Четирима за сглобяването и двама, които да стоят на пост. Освен тях един авиодиспечер и един пилот. Ще бъдат тежковъоръжени.
Фон Даникен се приближи до прозореца и погледна към върха на хълма. Познаваше района — горист склон, съхранил останките от древните каменни стени на цитаделата, опасваща някога Цюрих. Докато очите му се опитваха да привикнат към тъмнината, от летището излетя самолет. Вдигна се във въздуха, наклони се силно надясно и прелетя точно над въпросното място. Той погледна надолу към улицата. Хората на Брант се точеха един по един от къщата. Нямаше време да ги чакат, докато се организират отново.
— Докарай колата — нареди Фон Даникен на Харденберг. После се обърна се към Миер: — Готов ли си с онази справка за полетите, която ти поръчах?
Миер измъкна комплект документи от сакото си. Фон Даникен заби поглед в разписанието на полетите. Пристигащ в 08:05 часа. Полет 863 на „Ел Ал“ от Тел Авив. Погледна часовника си. Беше 07:30. Обърна се към Ема:
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Има два маршрута до къщата — отвърна тя. — Единият е по пътя, който ще служи за писта. Другият води към задния двор. Предлагам да се разделим на две групи. Аз ще тръгна по първия.
Фон Даникен се загледа в дръзката, самоуверена жена пред себе си, която си позволяваше да му дава заповеди в собствената му държава. Преглътна отговора, подхождащ повече на някой младок, а не на главен инспектор.
— Добре. Имаш ли нужда от оръжие?
Ема кимна към Джонатан.
— Само за него. — Изчака, докато Фон Даникен снабди съпруга й с пистолет и два резервни пълнителя, и продължи: — Около къщата ще има мъже на пост. Приближете се колкото се може по-близо и ги изненадайте с прожекторите и сирените. Това ще ги изплаши. След нападението в къщата клопка едва ли очакват някого.
— Кой стои зад всичко това? Остин ли? — попита Фон Даникен.
Ема замълча.
— Можеш ли да говориш с него? — продължи той. — Ще те послуша ли, ако му кажеш, че сме обсадили двора?
— Не — отвърна тя. — Той се вслушва само в един глас.
— Какво значи това?
— Няма да прекрати започнатото. Не и този път.
Фон Даникен се свърза по радиостанцията с капитана на щурмовия отряд и му даде инструкции да доведе екипа си възможно най-бързо по задния маршрут към Ленкщрасе и да има готовност за престрелка.
Харденберг спря пред командния център бяла полицейска патрулна кола „Ауди“. Фон Даникен отвори вратата.
— С кола ли сте? — попита той Ема Рансъм.
— Паркирали сме на пътя отзад — отвърна тя.
— Късмет тогава.
Фон Даникен се настани на задната седалка. Курт Миер, стиснал с две ръце автомат „Хеклер & Кох“, седна отпред до шофьора.
— Да ти призная, отдавна не съм стрелял с такъв — каза той.
— Колко отдавна? — попита Фон Даникен.