Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Последният валс на Матилда
Последният валс на Матилда - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последният валс на Матилда

Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:

Чаринга е усамотена овцевъдна ферма в сърцето на австралийската пустош.
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 209
Перейти на страницу:

Насядалите в кръг слушатели започнаха да кимат в съгласие и Матилда се почувства привилегирована, че е част от такъв древен ритуал.

— Великият Дух-Отец дошъл отново при нея и й казал да отиде в пещерите и бърлогите и да вдъхне живот на съществата, които ги обитавали от много дълго време. Тя му се подчинила и скоро нейната сияйна светлина и топлина родили рояци от прекрасни насекоми. Те били с най-различни цветове, размери и форми и като летели от храст на храст, оцветявали всичко в техните багри и направили земята божествено красива. След дълга почивка, през която богинята не спирала да свети, тя подкарала своята колесница от светлина и се качила в планините, за да види сътвореното от нея великолепие. След това посетила недрата на земята и прогонила тъмнината от там. От тази бездна излезли змиите и гущерите, които лазят по корем. От разтопения лед се образувала река, която потекла в долината. Във водите й се въдели най-различни видове риби.

— Богинята на Слънцето видяла, че създаденото от нея е добро и заповядала новият живот да съществува в хармония. Когато се върнала да си почине в долината Нулабор, тя отишла отново в пещерите и със светлината си създала огромен брой птици с различна окраска и животни с най-различни форми и размери. Всички тези създания я гледали с любов, щастливи, че са живи. Духът — Отец бил доволен от сътвореното.

— След създаването на сезоните, в началото на пролетта, богинята събрала всички създания. Многобройни групи от тях дошли от дома на северния вятър. Други дошли от дома на южния вятър и на западния вятър, но най-много дошли от изток, от кралския палат на слънчевите лъчи. Слънцето Майка им казала, че нейната работа е завършена и тя отива на по-високо ниво, където ще се превърне в светлина и живот. Тя обещала, че ще им изпрати друго същество да ги ръководи през времето, прекарано на земята, защото им предстояло да се променят, телата им щели да се върнат към земята и животът, който великият Дух — Отец им е дал, нямало да продължи да съществува в земната му форма. Те трябвало да бъдат отведени в Страната на духовете, където със своята светлина щели да напътстват тези, които идвали след тях.

— Слънцето Майка полетяло все по-високо и по-високо и всички животни, птици и влечуги гледали със страх. На земята отново станало тъмно и те помислили, че Слънцето Майка ги е изоставило. Тогава обаче видели зората на изток и започнали да недоумяват, защото не били видели Слънцето Майка да отива на запад. Какво било това, което идвало от изток? Те наблюдавали пътешествието му по небосвода и накрая разбрали, че след лъчистата усмивка на Слънцето Майка винаги ще идва тъмнина и тази тъмнина е време за почивка. Затова те се скрили в дупките и кацнали по клоните на дърветата. Цветята, които били отворили чашките си към слънцето, ги затворили и заспали. Ванджина — духът на реката, плакал ли плакал, като се вдигал нагоре в търсене на светлината, но накрая паднал изтощен на земята и легнал да си почине върху дърветата, храстите и тревата във вид на роса.

— Когато зората се показала, птиците били толкова развълнувани, че започнали да чуруликат и цвърчат, други започнали да се смеят, някои запели от радост. Капките роса се издигнали, за да се срещнат със Слънцето Майка. Това било началото на деня и нощта.

Аборигените станаха от верандата и тръгнаха към колибите, като си говореха тихичко, а заспалите деца се полюшваха на хълбоците на техните майки. Матилда сви внимателно една цигара и я подаде на Гейбриъл.

— Твоята история много прилича на една друга, която ми разказваха като малка — каза тихо тя, — но от твоята уста тя звучи много по-истински.

— Старите трябва да учат децата. Времето на приказките важно. Обиколките част от това.

— Кажи ми защо са толкова важни, Гейбриъл? Защо продължавате да обикаляте? Какво търсите, след като тук имате храна и подслон?

Той я погледна със сериозно изражение.

— Това Майката Земя. Аз съм част от земя. Обикалянето връща обратно на черен мъж неговия дух. Води го в ловни полета и свещени пещери. Говори с предци. Учи.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)