Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Земята под тях се разлюля и потрепери, а после поддаде. Вкопчени един в друг, Хелън и Арес пропаднаха в дълбоката пропаст, като се търкаляха и се въртяха към леденостудения портал, който сияеше слабо на дъното.
Хелън не знаеше дали ще се получи или не. Можеше да влиза и да излиза от всички нива на Подземния свят, докато спеше, но за първи път се опитваше да го направи, докато беше будна. Не знаеше дали може да отвори постоянен портал, или само да създава нови, когато спеше. Съсредоточи се да остане спокойна, както правеше, когато се отпускаше, за да заспи, преди да слезе, и изпита надежда, че ще се случи най-доброто. Точно преди да се ударят, Хелън проговори.
— Отвори се, Тартар, вземи Арес и го заключи при всички зли духове, които е измамил — каза тя.
Не можеше да убие безсмъртен, но беше почти сигурна, че ако успееше да прекара Арес през някой портал, можеше да го затвори в Тартар завинаги. Знаеше от опит, че това е далеч по-лошо от смъртта.
Ледът се разцепи и тя и Арес престанаха да падат и започнаха да кръжат. Сто ръце се подадоха през камъните и леда и сграбчиха различни части от Арес.
— Невъзможно — промълви той, приковал очи в тези на Хелън.
— Върви в ада — прошепна тя.
И после го пусна. С оглушителен писък, Арес потъна в тъмната яма на Тартара, повлечен от стоте ръце. Безброй гърчещи се ръце се сключиха върху него, докато накрая Арес, богът на войната, изчезна под тях завинаги.
Порталът се затвори, оставяйки Хелън да кръжи на дъното на тъмния процеп. Единственият звук идваше от нея: задъхваше се от изтощение.
Зрението й се замъгли. Едва успявайки да се носи плавно, тя се изтласка с ръце нагоре по стените на пропастта. Тялото й затрепери силно и главата й започна да клюма. Докато се издигаше по-високо, чу как няколко гласа многократно я викат по име. С мъка започна да си проправя път към звука, ридаейки от изтощение и болка.
Точно когато силите я напуснаха, две различни, но нежно обичани ръце посегнаха през ръба на ямата и я извлякоха в розовия въздух на нова зора.
18
— Аз го намушках, но всъщност цялата заслуга беше на Зак. Тъкмо той откри как да убие Автомедонт. — Хелън с усилие измъкна ръката на Мат от китката на Зак и сложи на нейно място красивия кинжал. — Той искаше да ти предам това и да ти кажа, че си страхотен приятел. Какъвто, разбира се, си.
Мат погледна надолу към древния артефакт и поклати глава.
— Не го искам.
— Вземи го — каза Хелън. — Това беше последното му желание, а гърлото ме боли твърде много, за да споря.
Мат й отправи тъжна усмивка и я прегърна несръчно. Взря се с празен поглед в кинжала за един миг, после го пъхна в колана си под тениската. И двамата се чувстваха ужасно заради решението да оставят тялото на Зак на улиците в Нантъкет, но знаеха, че няма по-добър начин да прикрият истинската причина за смъртта му, отколкото да я припишат на метежа.
— Няма да го оставя на непочтително място, обещавам. Много съжалявам за приятеля ти, Мат — каза Палас с изненадващо нежен тон. Сложи ръка на рамото на Мат и го стисна успокояващо, докато Мат го погледна в очите и кимна, давайки знак, че е готов да пусне тялото. Палас вдигна внимателно Зак и побягна толкова бързо, та Хелън знаеше, че на Мат му се е сторило, сякаш те самите са изчезнали.
Без да се налага тя да го моли, Мат хвана ръката на Хелън и я сложи върху раменете си, като почти отнесе Хелън обратно до главния военен съвет, който се провеждаше на ръба на пропастта. Кракът й се беше счупил на няколко места, когато Арес я беше ритал, и тя още не можеше да стъпва на него, но, както и останалата част от тялото й, той заздравяваше. Поне можеше отново да вижда и с двете очи, макар че дясното все още бе чудовищно подуто. Въпреки всичко, имаше много неща, за които да е благодарна. Ерида и Деймос бяха избягали в мига щом Арес бе победен, а веднага щом Хелън отвори очи, Дафна й беше казала, че баща й и близнаците са още живи. За разлика от Зак. Мат я настани между Орион и Лукас, и отиде да се взира надолу в дупката като Хектор и Дафна.
— Вече ти казах — рече Орион, като предпазливо притискаше тампони от марля към двете си рани. — Порталът е затворен. Погледни ми китката. — Той вдигна Клонката на Еней. — Кога не сияе? Когато не сме близо до портал. Мога ли сега да затворя процепа, така че фермерите, които притежават това място, да не паднат случайно в него?