Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Полудяла от безсилно раздразнение, Хелън гледаше безпомощно от земята как Лукас и Орион се бореха с Автомедонт, и тримата движещи се толкова бързо, че едва успяваше да различи отделните им фигури. Автомедонт стоеше между двамата, механичен и точен, като започваше и завършваше всяко движение с хирургическа прецизност.
Хелън знаеше достатъчно за битките, за да е наясно, че наблюдава съвършения воин. Той беше по-силен, по-бърз и по-търпелив от всеки боец, когото Хелън бе виждала. Ако Орион или Лукас се хвърлеха, за да го ранят, той безгрижно поемаше острието в тялото си и го оставяше да излезе отново. От няколко места по тялото му се процеждаше мътна зеленикавобяла течност, но Хелън вече знаеше, че той не може да бъде убит по този начин. Просто ги чакаше да се уморят.
С все още кървящи гърди, Орион залитна и получи нова рана в корема. Когато той падна назад, Автомедонт съзря своя шанс. Вместо да нападне Орион на земята, той се впусна в схватка с Лукас. С ловко движение Автомедонт изби по-малкия меч от ръката на Лукас, и той изхвърча. После понечи да нападне Лукас, докато той беше невъоръжен.
— Люк! — изкрещя Орион, с пресекващ от изтощение глас. Подхвърли на Лукас меча си и остави себе си беззащитен. Автомедонт остави Лукас да хване оръжието.
Лукас прелетя над Автомедонт и се приземи пред Орион, който кривеше лице в гримаса и стискаше най-новата си рана. Опита се да стане и падна назад с ръмжащ стон; кръвта се изливаше от него тревожно бързо. Лукас застана решително, давайки ясно да се разбере, че ако Автомедонт иска да се добере до Орион, ще трябва първо да мине през него.
Хелън видя Автомедонт да се усмихва и почувства как тръпка на паника тръгва от стомаха й и се стрелва надолу по ръцете и краката й. Автомедонт искаше именно това. Той разчиташе, че те ще бъдат смели и жертвоготовни. Това щеше да ги погуби. По кожата й отчаяно започна да пука статично електричество, но тя нямаше достатъчно сили, за да произведе мълния. Пренебрегвайки изгарящата болка, която това й причини, Хелън успя да се преобърне върху счупените си ръце и започна да се влачи към тях.
— Хелън, недей! — възкликна Зак изненадано. Опита се да я спре, но щом я докосна, отскочи назад, поразен от лек шок.
— Спри да се биеш с него! — опита се тя да изкрещи, докато пълзеше, но макар да оздравяваше бързо, гласните й струни все още бяха прекъснати. Единственият звук, който успя да издаде, беше дрезгав, стържещ шепот. Автомедонт вдигна уверено меча си и го разлюля над главата си.
— Бъди готов — обърна се предупредително Орион към Лукас и преди Автомедонт да успее да стовари меча си върху тях. Земята се разтресе мощно.
Гръмък шум се разнесе из тъмнината и между Автомедонт и Орион зейна огромна пропаст, която Лукас и Орион разтвориха в земята. Автомедонт падна на колене и заопипва трескаво в опит да се задържи, когато земята под него поддаде. Лукас се освободи от гравитацията и се понесе във въздуха, докато Автомедонт сякаш с магия си възвърна опората. Чувството му за баланс беше толкова добро, че можеше да „възседне“ земетресение, както сърфист „яхва“ голяма вълна. Щом Орион и Лукас видяха това, надеждите им посърнаха.
Когато люлеенето затихна, Лукас се приземи пред Орион, хвана по-стабилно меча и мрачно погледна Автомедонт в лицето. Изглежда и двамата знаеха, че не могат да спечелят тази битка, но никой от двамата нямаше да се откаже. Автомедонт погледна в лицето първо Лукас, а после Орион, а след това им се поклони вежливо.
— Явно вие сте Тримата, които чакам от хиляди години — каза Автомедонт от другата страна на широкия десет фута процеп в земята. — Слава на Арес, че имах хиляди години на битки, за да се подготвя за вас, иначе нямаше да съм готов. Но времето настъпи, и аз съм готов.
Автомедонт прескочи с лекота процепа, приземи се и се обърна с лице към Лукас и Орион. С три движения обезоръжи Лукас. С още две го събори на колене, както защитаваше Орион с тялото си, а от дълбоко порязване на рамото му потече кръв.
Хелън чу как Лукас изкрещя и болката й изчезна. Тя се изправи: кожата й сияеше в синьо и по нея течеше електричество.
— Не го докосвай! — прошепна тя дрезгаво с присвиващи се от гняв устни. Протегна лявата си ръка и от дланта й се изви като дъга ослепителна бяла мълния и се свърза с Автомедонт. Той рухна на земята, присвивайки се конвулсивно в агония. Хелън отпусна ръка и залитна настрана.