Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Умът на Хелън препускаше. Тя с усилие се изправи отново на колене и се вгледа в кръвта, която замръзваше и се превръщаше в лед на пода. Помисли си колко особени трябва да са условията, та обичайно неуязвимата й кожа да прокърви, и колко ли труд трябваше да си е дал Арес да я доведе тук, за да може тя да направи точно това. После си помисли колко ли неща трябваше да се случат, за да накарат Лукас и Орион да работят заедно, при положение, че само преди броени часове нямаше дори да могат да стоят в една и съща стая заради Фуриите. Имаше само едно нещо, което ги сплотяваше, и само едно нещо, заради което бе напълно сигурна, че и двамата щяха да се борят, да пролеят кръв и да умрат. Заради нея. А тя вече беше проляла кръв и се бе заклела в тази кръв да направи същото за тях.
— Кръвни братя. Ще бъдем кръвни братя — каза тя задъхано през разранените си устни. — Всичките Четири Династии ще бъдат обединени.
— А ние боговете ще се освободим от затвора си на Олимп — каза Арес тържествено. — Чаках три хиляди и петстотин години! — Думите му свършиха рязко, когато гърлото му се присви в задавен звук.
— Не. Няма да позволя това да се случи — изпелтечи тя, неспособна да го приеме.
— Знаеш ли коя е за мен най-привлекателната част от всичко това? С изключение на частта, в която те изтезавам, разбира се — продължи той, пренебрегвайки неубедителната й заплаха. — Това, че отново всичко е заради любовта на Елена. Никога нямаше да повярвам, че не една, а две световни войни може да бъдат започнати от обич към една жена. Някой би си помислил: За пари, безспорно. За земя — разбира се. Хиляди войни са се водили заради пари и земя, но за ЛЮБОВ? И все пак ето ни тук. Афродита печели отново! Още една война, която ще сложи край на всички войни, започва заради твоята любов, а също и заради обичта ти към двама мъже и три жалки Фурии! И любовталюбовталюбовта ще бъде причината светът да се впусне във войнавойнавойна. Това е истинска поезия.
Докато Арес се кикотеше безумно, огромните многобройни грешки на Хелън се стоварваха върху нея една по една, смазвайки я под себе си. Морфей беше изразил своите съмнения относно мисията й, но тя така и не беше попитала защо. Хадес открито я беше предупредил неведнъж, а два пъти, че трябва да попита Оракула — не сестричката Касандра, а Оракула, чрез когото говореха трите Богини на съдбата — дали освобождаването на Фуриите е правилната постъпка. Дори Зак се беше опитал да я предупреди, че е в опасност, но тя не му бе дала шанс да обясни.
А най-важно от всичко беше предупреждението, което бе получила от Хектор. Той й беше казал, че най-важното е тя да не се влюби в Орион. Хектор винаги беше знаел, макар Хелън да не знаеше, че тази борба е за любов. Когато й беше казал да не се влюбва в Орион, това, което се опитваше да й каже, беше, че любовта, истинската любов, винаги води до създаване на семейство — дори и то да не е традиционно. Любовта беше това, което имаше значение, а не законите или правилата на боговете.
Хелън можеше да беснее и да крещи, че са я изиграли, че не е виновна за нищо от това, но знаеше, че не е така. Беше се втурнала стремглаво в търсенето, без дори за миг да спре и да помисли какво можеше да се обърка. През цялото време беше толкова убедена, че е права, понеже вършеше добро дело, та нито веднъж не послуша някой, който не беше съгласен с нея. Лукас я беше предупредил, че хюбрисът е най-голямата опасност за Потомците, но до този момент тя не бе разбирала истински защо. Да бъдеш добър човек и да вършиш добри дела, не означаваше непременно, че имаш право през цялото време.
В съседната пещера Хелън чу Орион и Лукас да разговарят помежду си с трескав шепот, насърчавайки се взаимно да продължат към потрепващата светлина на мангала.
— Моля те — изхълца тя тихо. — Просто ме убий сега.
— Скоро, скоро, миличка. Шшшт — изгука Арес, докато издърпваше малък бронзов кинжал от колана си и коленичеше до нея. Хелън почувства хлъзгава, пулсираща топлина да преминава бързо по шията й. С едно умело движение, Арес й беше прерязал гърлото. — Ще умреш, но разрезът е достатъчно плитък, че да не умреш веднага. Страхувам се обаче, че няма да си в състояние да говориш. Не мога да допусна да споделиш плана с другите двама Наследници, преди самите те да са преминали през една малка схватка и да са пролели някоя и друга капка кръв, нали? Не искам да го провалям.