Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Можеш ли да я вземеш? — прошепна Лукас, като гледаше Орион в очите и го умоляваше да бъде честен. В отговор Орион плъзна ръце под Хелън и пое тежестта й.

Лукас посегна под ризата на Орион, за да извади дългия кинжал от ножницата. В едно заслепяващо бързо движение, той скочи на крака, прескочи Орион и Хелън, и изблъска Автомедонт от двамата ранени.

Орион притисна Хелън към гърдите си, като се задъха за няколко мига, сякаш се заставяше със силата на волята си да се изцели по-бързо. С болезнен стон, той най-сетне се изправи с усилие и излезе, тътрейки крака, от пещерата с Хелън в обятията си.

Отвън, притиснат към стената до отвора на пещерата, Хелън забеляза Зак — с разширени и втренчени очи. Все още парализирана, тя изкрещя вътрешно, но от устата й не излезе звук. Зак погледна обезобразеното й лице и издаде отчаян звук, който привлече вниманието на Орион. Орион го изгледа гневно, а в отговор Зак се втренчи ужасено в него.

Хелън почувства как главата на Орион се наклони надолу, за да погледне меча в ръцете на Зак, а после — обратно нагоре, за да го погледне в очите. Без да се поколебае, Зак протегна дръжката на меча към Орион, поднасяйки му оръжието.

— Аз съм приятел на Хелън. Бори се. Аз ще остана и ще я пазя — каза той с овладян глас. Орион погледна Лукас, хванат здраво и притиснат с коляно в корема от Автомедонт, и бързо взе решение.

Хелън се опита да се бори, когато Орион я остави на земята в краката на Зак. Опита се да процеди през зъби думата „предател“, но всичко, което успя да постигне, беше да изпелтечи няколко пъти буквата „П“ и да се присвие от болка.

— Ще се погрижа той да се върне при теб — обеща Орион тихо и целуна Хелън по челото. Притискайки ранените си гърди, сякаш това можеше да спре болката, Орион взе меча от Зак и се втурна в схватката, за да се бие редом с Лукас.

— Не се тревожи, Хелън. Току-що се обадих на Мат. Всички идват. Хектор каза, че дори майка ти е на път. — Зак се опита да я настани по-удобно, като придърпа безрезултатно разкъсаните места на роклята й и приглади подгизналата й от кръвта коса. Докато я оглеждаше, ръцете му се разтрепериха и в очите му започнаха да се събират сълзи. — Толкова съжалявам, Лени. Боже господи, погледни какво е направил с лицето ти!

Като дишаше тежко и се опитваше да изкашля вдишаната кръв, тя се втренчи в Зак и съсредоточи цялата си енергия, за да накара замръзналия си език да се раздвижи.

— Ий ме — изрече завалено тя. Зак присви очи, опитвайки се, да проумее дали наистина е казала това, което му се стори.

Хелън се напрегна и опита отново: — Уб-бий ме.

Най-сетне успявайки да раздвижи пръстите си, тя задращи по прерязаното си гърло, опитвайки се да откъсне сърцевидното си колие, за да може Зак да я убие. Зак бавно поклати глава към нея, избирайки да не проумява онова, което я бе чул да казва. Хвана ръцете й и ги задържа неподвижни, свали тениската си и я притисна към раната на гърлото й.