Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Лукас започна да се смее на тона на Орион, после смехът му бързо секна и той се хвана за рамото, което баща му превързваше. Хелън разбра, че Орион беше приключил с отговарянето на въпроси. Имаше склонност да става по-саркастичен, когато се раздразнеше. Тя реши, че е време да се намеси и да го отърве.
— Аз затворих портала, и то завинаги — изхриптя тя през наранените си гласни струни. — Арес няма да се измъкне оттам, ако изобщо успее да се измъкне отнякъде. Давай, затвори процепа, Орион.
— Но откъде можеш да знаеш това? — вметна Дафна с леко раздразнение. — Има ли начин да слезеш и да провериш, Хелън?
— Дафна, погледни я. Тя изстрада достатъчно за една нощ. Спри да настояваш — каза Кастор с обичайния си спокоен тон, докато свършваше с превързването на рамото на Лукас. — Щом Хелън и Орион казват, че е безопасно да се затвори процепът, тогава го остави да го затвори.
Дафна вдигна отчаяно ръце и се извърна, като изпусна шумно въздух през устните си, просто за да даде на всички да разберат, че макар да беше победена, пак не беше съгласна. Хектор завъртя очи и се спогледа с Орион. Очевидно тази малка демонстрация от страна на Дафна беше нещо познато и за двамата, макар Хелън да я виждаше за първи път.
— Затвори го — каза Хектор на Орион. Земята се прибра със стържещ звук, подобен на стон, и се затвори с леко избумтяване.
— Е, изглежда, че сега вече никога няма да узнаем — промърмори презрително Дафна.
На Хелън наистина й идваше да я зашлеви, но не можеше да стои права без помощта на Мат, а той се беше запилял нанякъде. Тя проточи врат и го откри да претърсва терена за нещо. Внезапно той се наведе, преся пепелта на Автомедонт и извади нещо лъскаво. Ножницата на кинжала — осъзна Хелън, чудейки се за какво му е притрябвала.
— Хей. Добре ли си? — попита я Орион, като я сепна и я изтръгна от мислите й. Подпря брадичката й с пръст, за да я задържи неподвижно, и се взря в нараненото й око. Все още вгледан в него, той се надвеси на една страна и се обади над рамото й: — Ей, Люк. Видя ли това?
— Да — изрече Лукас унило, като погледна надолу и кимна. — Забеляза ли формата?
— Да. Много подходящо.
— За какво говорите вие двамата? — попита Хелън с пресекващ глас.
— Надолу по десния ти ирис се спуска синьо-бял белег, Хелън. Белег, от какъвто Потомците не могат да се освободят — каза Лукас тихо. — Има форма на мълния.
— Стряскащо ли изглежда? — попита тя Орион, обзета от параноичен страх, че вече никой няма да иска да я погледне в дясното око. Той започна да се смее, а после спря рязко, като се хвана за раните и направи гримаса, точно както Лукас няколко минути преди това.
— Всъщност мисля, че изглежда възхитително. Обаче не съм твърде доволен от начина, по който го получи — каза той с унил тон.
— Нито пък аз. — Със или без белег, Хелън знаеше, че ще мисли за тази нощ до края на живота си. Просто се надяваше, че Морфей ще бъде така добър да не й изпраща никакви кошмари, свързани с нея.
— Ще трябва да свикаме среща на върха — каза Дафна на Кастор. — На всички Династии. Тази на Атрей, Тиванската, Атинската и Римската.
— Знам — каза Кастор, кимвайки. Хвърли поглед към Орион и сви рамене. — Кога ви е удобно?
Хелън, Лукас и Орион се засмяха в един глас на това, но мигът на лекомислие утихна бързо, когато се замислиха защо, преди всичко, се налагаше да свикат среща на Династиите. Трябваше да съобщят на всички Потомци, че войната е започнала, и да измислят план да се справят с това.
— Междувременно мисля, че трябва да се обадим на всички, на които можем. Да им кажем да си пазят гърбовете — посъветва ги Хектор.
— Мислиш ли, че боговете наистина ще се опитат да ни избият до един? — попита Лукас колебливо.
— Не — каза Мат, присъединявайки се отново към групата. — Мисля, че искат истинска война. Нещо голямо и героично.
— Така е по-забавно — каза Хелън отнесено, като си мислеше за Арес и изкривената му представа за игра.
— Това не е игра — внимателно напомни Хектор на Хелън и Мат. — Боговете видяха какво може да прави Хелън и това, от което са застрашени, е по-лошо от смъртта. Не знам за вас, но аз бих предпочел да прекарам вечността в Елисейските полета, вместо в Тартар. Ако бях на мястото на Зевс, щях да превърна Хелън в първата си мишена, но не мисля, че Орион и Лукас са много по-надолу в списъка с набелязани жертви на боговете. Независимо дали ви харесва или не, Династиите са обединени. Отсега нататък ще се държим заедно. Никой няма да се отклонява от стадото.