Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Хелън, невъзможно е да се надяваш, че ще спечелиш тази битка — каза Лукас примирено, сякаш знаеше, че вече е загубил този спор. Изправи се до нея, хвана я за ръката и погледна Орион. — Как се чувстваш? Попита.

— Ужасно — Орион трепна, докато също се изправяше на крака. — И съм напълно сигурен, че скоро ще се почувствам още по-зле.

Хелън се опита да им се усмихне и да им каже колко много обича и двамата, но, по дяволите, лицето я болеше твърде много и тя едва можеше да говори, затова се задоволи само да стисне ръцете им с благодарност.

— Имаме ли план? — попита я Лукас, сякаш знаеше, че отговорът е отрицателен, но все пак нищо не му струваше да попита.

— Наистина ли ще се опитате да се биете с мен, малки полубогчета? — изкрещя слисано Арес от отсрещната страна на пропастта. Хелън не му обърна внимание.

— Колко е дълбок този процеп, Орион? — попита тя под нос.

— Колко дълбок ти трябва?

— Спуска ли се надолу в пещерите? Онези с порталите? — продължи тя. Орион кимна, все още объркан. — А можеш ли да го разшириш, когато те помоля?

— Със сигурност, но… — Орион млъкна, без да довърши, когато внезапно му просветна какво имаше предвид Хелън. Той се намръщи и започна да клати глава към нея, но така и не получи шанс да изрече гласно притесненията си.

Арес вдигна ръждивия си, назъбен меч над главата и избухна в пламъци. Но ако Арес очакваше Хелън да се страхува от огън, горчиво грешеше. Хелън се хвърли през пропастта и се приземи върху него в свръхмасивното си състояние, още преди той да успее да нададе докрай бойния си вик.

Тя го заби на шейсет сантиметра надолу в пръстта, чак до ръба на пропастта. Той се опита да й отреже главата, но тя отблъсна острието на меча му с опакото на неуязвимата си ръка, сякаш отпъждаше муха. Отвратителният меч прелетя над ръба на бездната. Арес го проследи с отворена уста как се отдалечава от него.

Преди той да успее да се съвземе от шока, Хелън притисна колене около ребрата му и заби пръсти в гърлото му, задушавайки го е всичките си четири разранени и насинени крайника. Огънят му пламна по-ярко, сякаш се опитваше да я обгори, но Хелън само стисна по-здраво. Нейната мълния беше десетократно по-гореща от всеки пламък и за да му покаже, тя изпрати две мълнии право във врата му с двете си ръце.

Докато Арес се гърчеше в конвулсии под безмилостното нападение на Хелън, Лукас и Орион се хвърлиха върху Ерида и Деймос, като нападнаха слисаните божества и ги обсипаха с удари. Никой от Потомците не можеше наистина да убие някого от безсмъртните, но Хелън не я беше грижа. И без друго смъртта беше твърде добра за Арес.

— Орион! Сега! — изкрещя тя, като стисна Арес в мечешка прегръдка и поемайки по-голяма тежест, отколкото беше опитвала преди. Почувства как Арес увеличава размерите си, като ставаше все по-едър и по-едър, докато ревеше от ярост, и го притисна отчаяно. За миг си помисли, че Орион няма да успее да се справи.