Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Махни се от нея — изръмжа Орион.

Без да може да се претърколи, за да ги погледне, Хелън се втренчи във вцепененото лице на Арес с единственото си здраво око. Очите му се стрелкаха напред-назад между Орион и Лукас, докато самият Арес се отдръпна до стената на портала. Орион беше прав. Богът на войната беше страхливец.

— Хадес! Имаш заповед да изпълняваш! — изкрещя Арес истерично, докато многократно удряше с длан по замръзналата скална стена. — Пусни ме да мина! — Порталът го всмука и Арес изчезна. След кратка пауза Хелън чу забързани стъпки зад гърба си.

— Люк. О, не — изстена Орион.

— Не е мъртва — изрече Лукас през стиснати зъби. — Не може да е мъртва.

Хелън почувства как Лукас и Орион коленичат до нея. Почувства как нечии ръце обгръщат рамото и хълбока й, за да я наклонят внимателно към себе си. Тя започна да се гърчи, опитвайки се да ги отърси. Щеше да стане и да избяга от тях, ако можеше. Дори техните внимателни докосвания бяха като удари от камшик по кожата й, но болката не беше причината, заради която искаше да спрат да я докосват. Не можеше да им позволи да изцапат ръцете си с кръвта й.

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред, Хелън — прошепна Лукас високо. — Знам, че боли, наистина знам, но трябва да те преместим.

Не. Това, което трябваше да направят, беше да се махнат от нея. Опита се да им каже да си вървят, но всичко, което излезе от нея, беше силна струя кръв от гърлото й.

— Имам нож — каза Орион и Хелън почувства как прерязаха въжетата на китките й.

Лукас я взе на ръце и тя започна да му се съпротивлява немощно, мъчейки се да го накара да я пусне. Искаше да умре в портала, преди ритуалът по сключването на кръвно братство да бъде завършен. Но когато се замята и закашля, само влоши нещата. От шията й буквално пръскаше кръв и покриваше Лукас и Орион. Арес може и да беше страхливец — помисли си Хелън — но знаеше всичко, което трябваше да знае, за това как да наранява хората. Раната, която й беше нанесъл, гарантираше, че всеки, който се приближи в радиус от пет стъпки до Хелън, ще бъде окъпан в кръвта й.

— Аз ще водя — каза Орион настойчиво.

Хелън почувства смътно люлеещо движение и видя поклащащия се лъч от фенерчето на Орион напред, когато започнаха да се изкачват. Чуваше чудесно и виждаше достатъчно добре, но не можеше да се движи или да говори. Опита се да раздвижи пръстите на краката си или да помръдне някой от пръстите на ръцете си. Никой от крайниците й не реагираше. Нареди си да примигне, но не можеше дори да затвори здравото си око. Хелън беше заключена в себе си и беше в пълно съзнание. Разбра, че ще трябва да гледа как се развиват събитията, и се запита дали това беше някакво специално изтезание, което Арес беше измислил за нея. Може би беше напоил острието с отрова, за да я парализира.

Или може би просто умирам, помисли си тя с надежда. Ако побързам, може би все още мога да спра това.