Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Каня бръкна в джоба си и плесна на масата снимка на пружинката убийца.
— И въпреки това една от вашите, вкарана в страната от вас, регистрирана като собственост на вашата компания, е убила Сомдет Чаопрая и още осмина други, след което е изчезнала без следа като някакъв разгневен фии. А вие седите насреща ми и твърдите, че било невъзможно бойна пружинка да се озове тук! — Гласът ѝ се извиси във вик. Преводът на пружинката завърши със същата интонация.
Лицето на Яшимото застина. Той взе снимката и я погледна.
— Ще трябва да проверим архивите си.
Кимна на Хироко. Тя взе снимката и излезе. Каня наблюдаваше Яшимото за следи от тревога или нервност, но не откри нищо такова. Раздразнение виждаше, да, но не и страх. Съжали, че не може да говори с него без услугите на преводач. Докато слушаше думите си, предадени на японски, можеше само да гадае каква част от изненадата се губи при превода. Как и до каква степен Хироко успява да подготви господаря си за шока.
Чакаха. Яшимото мълчаливо ѝ предложи още чай. Тя отказа. Самият той също не отпи повече. Напрежението в стаята беше толкова осезаемо, че Каня започна да се притеснява дали мъжът няма изведнъж да скочи и да я обезглави с древния меч, който красеше стената зад него.
След няколко минути Хироко се появи отново. Върна снимката на Каня с поклон. После каза нещо на Яшимото. Нито един от двамата не даде израз на чувствата си. Хироко отново коленичи до господаря си. Яшимото кимна към снимката.
— Сигурни сте, че това е момичето?
Каня кимна.
— Без никакво съмнение.
— И въпросното убийство обяснява надигащия се в града гняв? Пред фабриката се събират тълпи. Хора с лодки. Полицията ги прогони, но те се върнаха с факли.
Каня овладя тревогата си. Нещата се развиваха твърде бързо. Скоро щеше да дойде моментът, когато нито Аккарат, нито Прача биха склонили да отстъпят, и тогава всичко щеше да отиде по дяволите.
— Хората са много ядосани — каза тя.
— Гневът им е насочен в грешната посока. Тя не е бойна пружинка. — Каня понечи да възрази, но Яшимото я изгледа толкова свирепо, че тя преглътна думите си. — „Мишимото“ не се занимава с бойни пружинки. Нашата компания не притежава технологията за производството им и никога не я е притежавала. Тези създания се разработват под най-строг контрол. И се използват само и единствено от нашето министерство на отбраната. Самият аз по никакъв начин не бих могъл да се сдобия с военен модел на пружинка. — Гледаше я право в очите. — По никакъв начин, никога.
— И все пак…
Яшимото отговори, Хироко започна да превежда:
— Знам пружинката, която описвате. Тя е изпълнила дълга си…
Гласът на момичето пресекна, макар възрастният мъж още да говореше. Пружинката изправи гръб и стрелна Яшимото с поглед. При това непростимо нарушение на етикета той смръщи вежди и рязко ѝ каза нещо. Тя сведе глава.
— Хай.
Нова пауза.
Той ѝ кимна да продължи. Момичето възвърна самообладанието си и довърши превода:
— Била е унищожена според изискванията, вместо да бъде репатрирана. — Тъмните очи на момичето следяха Каня, нетрепващи, немигащи, неиздаващи нищо от изненадата, която бе сринала самообладанието ѝ само преди миг.
Каня наблюдаваше момичето и стареца, тези две така чужди на нея създания.
— Да де, само дето очевидно е оцеляла — каза накрая.
— По онова време друг е бил главен мениджър на компанията — каза Яшимото. — Мога да гарантирам само за онова, което знам от архивите ни.
— Е, архивите ви очевидно лъжат.
— Очевидно е така. И за това извинение няма. Срамувам се, макар да го е извършил друг, но наистина не знам подробности.
Каня се наведе напред.
— Щом не знаете как е оцеляла, тогава кажете ми, моля, как така това момиче, което очевидно е способно да убие куп силни мъже за броени секунди, е било вкарано в нашата страна? Твърдите, че не е военен модел, но как да ви повярвам, когато фактите сочат друго? А това е тежко нарушение на спогодбите между нашите две страни.
Най-неочаквано очите на мъжа се усмихнаха. Той взе чашата си и отпи замислено, а веселието не угасна в очите му дори след като чашата му остана празна.
— На този въпрос мога да отговоря.
И без никакво предупреждение метна чашата към лицето на Хироко. Каня отвори уста да извика. Ръката на пружинката буквално преля през въздуха. Чашката се озова с плясък в дланта ѝ. Момичето я зяпна със същата неподправена изненада, с каквато я гледаше Каня.
Японецът нагласи диплите на кимоното си.
— Всички Нови японци са бързи. Зададохте ми грешния въпрос. Как използват вродените си качества е въпрос на обучение, а не на физически способности. Хироко от раждането си е обучавана да се държи прилично, с грация и уважение към околните.