Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Даде знак на хората си.
— Хайде. Сега е нашето време.
35.
— Не е бил Прача! Той не е замесен в това!
Каня крещеше по манивелния телефон, но със същия успех би могла да крещи през решетките на затворническа килия. Наронг май изобщо не я слушаше. Линията пукаше от преплитащи се разговори и механично жужене, а Наронг, изглежда, говореше настрани на някой друг. Думите му се губеха в какофонията.
А после гласът му изпращя по-силно и надвика фоновите шумове:
— Съжалявам, но ние имаме друга информация.
Каня сведе смръщен поглед към шепниците на бюрото пред себе си, онези, които ѝ беше донесъл Паи. Някои говореха за убития Сомдет Чаопрая, други — за генерал Прача. Всички без изключение говореха за момичето на пружина. Експресни издания на „Сауадее Крунг Теп!“ вече заливаха града. Каня плъзна поглед по думите. Пълно беше със страстно възмущение от некадърността на белоризците, които затваряли пристанища и котвени площадки, но не успели да защитят Сомдет Чаопрая от едно-единствено незаконно пребиваващо момиче.
— Шепниците пишат под ваша диктовка, нали? — попита тя.
Мълчанието на Наронг беше красноречив отговор само по себе си.
— Защо изобщо ме накара да проведа разследване? — попита Каня, неспособна да скрие горчивината в гласа си. — Щом така или иначе сте били преминали в атака?
Студеният глас на Наронг изпука по линията:
— Не си в правото си да задаваш такива въпроси.
Тонът му я смрази.
— Аккарат ли го е направил? — прошепна тя уплашено. — Негово дело ли е? Прача твърди, че Аккарат е замесен по някакъв начин. Той ли го е направил?
Нова пауза. Замислена? Каня не можа да прецени. Накрая Наронг каза:
— Не. Кълна се. Не сме ние.
— И смятате, че го е направил Прача? — Разрови разрешителните и лицензионните договори, с които беше отрупано бюрото ѝ. — Не е бил той, казвам ти! Пред мен е цялото досие на пружинката. Самият Прача ме накара да изровя всичко за нея. Всичко. Открих документите от пристигането ѝ с делегацията на „Мишимото“. Документите по прехвърлянето. Визата. Всичко.
— Кой е подписал документа по прехвърлянето?
Каня обузда смущението си.
— Не мога да разчета подписа. Ще ми трябва още малко време да проверя кой е бил дежурен тогава.
— И докато направиш проверката, онзи, дето ги е подписал, със сигурност ще е мъртъв.
— Тогава защо Прача ме натовари да изровя тази информация? В това няма смисъл. Говорих с офицерите, които са вземали подкупите от бара. Никаква конспирация няма, били са просто глупави момчета, решили да изкарат малко пари.
— Значи е умен. Прикрил си е следите.
— Защо мразиш Прача толкова много?
— А ти защо го обичаш? Нали именно той е наредил да опожарят селото ти?
— Не го е направил от злоба.
— Така ли? А нима, само няколко месеца по-късно, Прача не продаде разрешителните ви за рибовъдство на друго село? И не прибра парите от продажбата в собствения си джоб?
Каня замълча. Наронг овладя тона си.
— Извинявай, Каня. Нищо не можем да направим. Сигурни сме във вината му. Имаме разрешение от двореца да решим въпроса окончателно.
— С помощта на бунтове? — Тя събори с един замах шепниците от бюрото си. — Като подпалите града? Моля те. Аз мога да спра това. Не е нужно да го правите. Мога да намеря доказателството, което ни трябва. Мога да докажа, че не Прача е пратил пружинката. Мога да го докажа.
— Твърде близо си. Лоялността ти е раздвоена.
— Моята лоялност е към кралицата. Просто ми дайте шанс да спра тази лудост.
Нова пауза.
— Мога да ти дам три часа. Ако до залез-слънце не разполагаш с нещо категорично, повече нищо не мога да направя.
— Но ще изчакате дотогава?
Стори ѝ се, че чува усмивката му от другия край на линията.
— Да. — След което връзката прекъсна и Каня остана сама в кабинета си.
Джайде приседна на бюрото ѝ.
— Любопитен съм. Как ще докажеш, че Прача е невинен? Очевидно е, че именно той е пратил убийцата.
— Защо не ме оставиш на мира, по дяволите? — попита Каня.
Джайде се усмихна.
— Защото това е санук. Хубавата страна на живота. Кеф ми е да те гледам как се мяташ като риба на сухо в желанието си да угодиш на двама господари. — Замълча, измерваше я с поглед. — Защо всъщност ти пука какво ще се случи с генерал Прача? Той не е истинският ти господар.