Момиче на пружина

— Капитан Каня, вие май се усмихвате.

Призракът на Джайде още беше с нея, кацнал на носа на лодката, която Каня водеше напреко на широкото речно устие, уловила умерения бриз в платното. Водни пръски минаваха през силуета на Джайде, без да оставят следа, макар че всеки път Каня очакваше да го измокрят. Удостои го с усмивка, както и с доза от чувството си за благополучие, за санук.

— Днес направих нещо добро.

Джайде се ухили.

— Чух и двата края на разговора. Аккарат и Наронг бяха много впечатлени от теб.

— Бил си и при тях?

Той вдигна рамене.

— Изглежда, мога да ходя кажи-речи навсякъде.

— Освен към следващия си живот.

Той сви отново рамене и се усмихна.

— Имам недовършена работа тук.

— Да ме тормозиш тоест. — Но в думите ѝ нямаше отрова. Под топлата светлина на залязващото слънце, с гледката на разтварящия се пред нея град и тешена от милувката на вълните, които се плискаха в корпуса, Каня се остави на тихата радост от успешно приключената задача. Още говореше с Наронг, когато заповедта за изтегляне потегли към хората им. С ушите си чу радиосъобщението. Щяха да се срещнат с лоялистите от Дванайсети декември. Нещата започваха да се успокояват. Ако японците не бяха поели така охотно вината за своята отклонила се от правия път пружинка, можеше да стане много страшно. Обезщетенията вече се договаряха, а подробната документация, предоставена им от японците, оневиняваше Прача, така че, този път поне, нещата се развиваха в правилната посока.

Каня смяташе, че има право да се гордее със себе си. Тежката задача да служи на двама господари едновременно най-сетне беше дала резултат. Запита се дали кармата не е стъкмила нещата така, че именно тя да хвърли мост над пропастта между генерал Прача и министър Аккарат за доброто на Крунг Теп. Никой друг не би могъл да строши бариерите от гордост и самолюбие, които двамата мъже и техните поддръжници бяха издигнали така грижливо.

Джайде продължаваше да се хили насреща ѝ.

— Представи си само какви неща би могла да постигне страната ни, ако не се дърлехме постоянно помежду си.

В прилив на оптимизъм Каня отвърна:

— Може би всичко е възможно.

Джайде се разсмя.

— Още не си хванала пружинката.

Каня погледна несъзнателно към своето момиче на пружина. Хироко седеше със свити под себе си крака и гледаше към града с любопитни очи, докато лодката им лавираше между ветроходни кораби, гребни лодки и патрулиращи пружинникови моторници. Сякаш усетила погледа на Каня, Хироко се обърна. Погледите им се срещнаха.

— Защо мразите Новите хора? — попита пружинката.

Джайде се разсмя.

— Ще ѝ изнесеш ли кратка лекция за нишите и природата?

Каня отклони поглед, погледна назад към плаващите фабрики и потъналия Тонбури. Куполът на Ват Арун се извисяваше в кървавочервеното небе.