Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Счупеният пръст висеше безполезен зад гърба му. Понечеше ли да стисне ръка в юмрук, болката ставаше непоносима. Опитваше се да овладее дишането си под качулката, да сложи юзда на страховете си и на безумните догадки. Качулката беше тясна, миришеше на прах и го задавяше, а закашляше ли се, болката в ребрата го пронизваше чак до мозъка. Стараеше се да диша плитко и внимателно.
Дали нямаше да го екзекутират за назидание?
От доста време не беше чувал гласа на Аккарат. Не беше чувал нищо всъщност. Искаше му се да повика тихичко Карлайл, да провери дали ги държат в едно и също помещение, но се боеше да не го ударят отново, ако се окажеше, че в стаята има пазач.
Когато го свалиха от машината и го завлякоха в някаква сграда, така и не разбра дали водят и Карлайл с него. После го качиха на асансьор, който потегли надолу. Сметнал бе, че са го смъкнали в нещо като подземен бункер, но под земята не можеше да е чак толкова горещо. Убийствено горещо. От качулката го сърбеше. Най-голямото му желание в момента беше да се почеше по носа — капки пот се стичаха от челото му, по носа и оттам попиваха в плата на качулката, а сърбежът беше непоносим. Опитваше се да размърда лице, да отлепи плата от устата и носа си. Ако успееше някак да си поеме глътка чист въздух…
Изщрака ключалка, отвори се врата. Стъпки. Андерсън застина. Приглушени гласове. Внезапно някой го сграбчи и го изправи на крака. Той едва не припадна от болката в ребрата. Ръцете го повлякоха, дърпаха го по серия от завои и прави отсечки. Повей целуна ръцете му, повей на по-хладен въздух, сигурно от въздухопровода на климатична инсталация. Замириса му на море. Гласове говореха тихо край него. Имаше чувството, че го водят по коридор. Тайландски гласове — усилваха се с приближаването, утихваха с отдалечаването. Андерсън се спъна, но мъчителите му го дръпнаха грубо и го тласнаха напред.
Най-после спряха. Тук въздухът беше по-свеж. Андерсън усещаше повея на климатична инсталация, чуваше тракане на педали и тънкия вой на маховици. Някакъв център за обработка на данни може би. Бутнаха го отзад да се изправи. Така ли щяха да го екзекутират? Щеше да умре, без да види отново дневната светлина?
Момичето на пружина. Трижди проклетото момиче на пружина. Сети се как беше скочила от балкона му, хвърлила се беше в мрака. Не приличаше на самоубийство. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че на лицето ѝ беше видял не отчаяние, а висша форма на самоувереност. Наистина ли беше убила протектора на кралицата? Но ако беше хладнокръвна убийца, защо после, в апартамента му, беше изпаднала в истерия от страх? В това нямаше смисъл. А сега всичко беше отишло по дяволите. Господи, колко го сърбеше носът. Кихна, вдиша прашния въздух в качулката и отново се закашля.
Преви се на две от пристъпа, ребрата му нададоха вой.
Дръпнаха качулката от главата му.
Той примигна заслепен. Вдиша жадно и благодарно. Изправи се бавно. Голямо помещение, пълно с мъже и жени с военни униформи. Педални компютри. Пружинникови генератори. Имаше дори стенен екран с кадри от града, почти все едно се намираха в някой от центровете за обработка на данни в „АгриГен“.
И изглед. Сгрешил беше, асансьорът не го беше свалил под земята. Тъкмо обратното, качили го бяха нагоре. Високо над града. Андерсън пренастрои обърканите си сетива. Намираха се в някаква кула, стара Разширителна кула навярно. Градът се виждаше като на длан през отворените прозорци. Залязващото слънце обагряше въздуха и сградите в постно червено.
Карлайл също беше тук. И той изглеждаше замаян като него.
— Леле, и двамата воните ужасно.
Аккарат. Усмихнат, лукаво някак. Казваха, че тайландците имали тринайсет вида усмивки. Андерсън се зачуди кой ли от тях наблюдава в момента.
— Ще трябва да ви изкъпем — каза Аккарат.
Андерсън отвори уста да отвърне, но го връхлетя нов пристъп на кашлица. Вдиша отчаяно с надежда да овладее конвулсиите на дробовете си, но кашлицата не спираше. Белезниците се впиха болезнено в китките му. Болката в ребрата обхвана целия му гръден кош. Карлайл мълчеше. По челото му имаше кръв. Андерсън се зачуди разсеяно дали търговецът се е съпротивлявал, или са го измъчвали.
— Дайте му вода — каза Аккарат.
Пазачите бутнаха Андерсън до една стена и го натиснаха да седне. Този път той почти успя да опази счупения си пръст, почти. Донесоха водата. Един от пазачите задържа чашата пред лицето му. Студена вода. Андерсън гълташе жадно, абсурдно признателен. Кашлицата му утихна. Той събра сили да вдигне поглед към Аккарат.