Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Посещението ви е чест за мен.
Мъжът замълча за миг, същото направи и момичето на пружина. „Много е хубава“, помисли си неуверено Каня. Странна хубост, порцеланова някак. Късото жакетче беше с отворена яка и разкриваше ямката на гърлото ѝ, а светлата пола очертаваше изискано бедрата ѝ. Ако не беше толкова сбъркана, щеше да е красива.
— Знаете ли защо съм тук?
Мъжът кимна отсечено.
— До мен стигнаха слухове за неприятен инцидент. Видях и какво пишат вашите вестници и шепници за моята страна. — Погледна я многозначително. — Мнозина надигат глас срещу нас. Несправедливо, бих казал, и в противоречие с фактите.
— Имаме някои въпроси…
— Държа да ви уверя, че ние сме приятели на тайландците. Още от времето на голямата война. Оттогава до днес винаги сме били приятели на тайландците.
— Искам да знам как…
Яшимото я прекъсна отново:
— Чай?
Каня преглътна нетърпението си и реши да заложи на любезността.
— Много мило от ваша страна.
Яшимото даде знак на пружинката, тя стана и излезе. Каня несъзнателно се отпусна. Това същество беше… изнервяше я. От друга страна, след като момичето излезе, двамата е Яшимото потънаха в принудителното мълчание на хора, които говорят различни езици. Каня усещаше осезаемо как секундите тиктакат, как минутите отлитат безвъзвратно. Времето летеше изгубено. Буреносните облаци се събираха, а си си седеше тук и чакаше да ѝ сервират чай.
Момичето на пружина се върна и коленичи пред ниската масичка. Каня стисна зъби, макар думите да напираха отвътре. Изчака мълчаливо, без да прекъсва прецизните движения на момичето. Пружинката наля чая и странните ѝ движения помогнаха на Каня да я види от различен ъгъл — като въплътения идеал на слугиня, такава, каквато я виждат японците. Момичето беше съвършено, прецизно като часовников механизъм и конструирано в стила на чайната церемония. Всичките му движения бяха синхронизирани с особеното изящество на ритуалната грация.
На своя ред пружинката грижливо избягваше да погледне Каня. Не спомена и дума за бялата ѝ униформа. Нито че при други обстоятелства Каня с радост би я хвърлила на торището. Тотално пренебрегна униформата ѝ на служител от министерството на околната среда. Вежливостта ѝ беше убийствено изящна.
Яшимото изчака Каня да отпие от чая си, после отпи и той. Остави внимателно чашката си на масата и каза:
— Нашите страни винаги са били приятели. Още откакто нашият император е подарил рибата тилапия на кралството по времето на вашия велик учен крал Бхумибол. Винаги сме били надеждни приятели. — Погледна я многозначително. — Надявам се, че ще сме в състояние да ви помогнем и по този въпрос, но държа да подчертая, че сме приятели на вашата страна.
— Кажете ми за пружинките — отвърна Каня.
— Какво искате да знаете? — Усмихна се и посочи коленичилото до него момиче. — Ето тази например я виждате с очите си.
Не ѝ беше лесно. Съществото беше красиво. Кожата му беше гладка като коприна, движенията — изненадващо грациозни.
— Кажете ми защо са ви.
Яшимото вдигна рамене.
— Ние сме застаряваща нация; малко деца се раждат. Добри момичета като Хироко запълват празнината. Ние не сме като тайландците. Имаме калории, но нямаме работна ръка. Имаме нужда от лични асистенти. От работници.
Каня се постара да скрие отвращението си.
— Да. Вие, японците, сте различни. Само на вашата страна е позволено това изключение от закона…
— Престъпно изключение — вметна Джайде.
— … за вноса — довърши Каня. — На никоя друга страна не е разрешено да вкарва в кралството същества като това. — Тя кимна неохотно към преводачката, с надеждата, че е прикрила донякъде отвращението в гласа си. — Никоя друга страна. Никоя друга компания.
— Наясно сме с тази привилегия.
— И въпреки това сте дръзнали да вкарате в кралството бойна пружинка.
Хироко спря да превежда, преди Каня да е довършила, и вместо това предаде енергичния отговор на своя собственик:
— Не! Това е невъзможно. Ние нямаме нищо общо с такива технологии. Нищо!
Лицето на Яшимото се зачерви и Каня се изненада от този внезапен изблик на гняв. Каква ли културно обусловена обида му беше нанесла неволно? Момичето на пружина продължи с превода без следа от емоция по лицето. Просто предаваше думите на господаря си:
— Ние работим с Нови японци като Хироко. Тя е лоялна, сериозна и има редица умения. Полезен и необходим инструмент. Необходима ни е, както лопатата е необходима на фермера или мечът — на самурая.
— Странно, че споменавате меч.
— Хироко няма бойни умения. Не е военен модел. Ние не разполагаме с такава технология.