Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Емико се обърна и хукна през побеснялата навалица, без да я е грижа, че се издава с движенията си. Хора я бутаха, втурнали се към мелето, а тя бързаше ли, бързаше в обратната посока. Никой не ѝ обръщаше внимание. Измъкна се от множеството и хлътна в сенките на близката пресечка.
Масовият бой се разпространяваше по улицата като вълна. Емико се огледа трескаво за някоя купчина боклук. Чу се трясък на счупено стъкло. Последва го пронизителен писък. Тя се сви до някакъв сандък и загреба към себе си захвърлените наоколо боклуци — кори от дуриан, продънена кошница, обелки от банани, — всичко, което можеше да я скрие поне малко. Сви се и застина неподвижно миг преди бунтовниците да се юрнат с крясъци в пресечката. Накъдето и да погледнеше, виждаше разкривени от ярост лица.
37.
Основният комплекс на „Мишимото“ се намираше от другата страна на водата, в Тонбури. Каня внимателно насочи лодката по един канал. Дори тук, извън града, шепниците се оплакваха от Прача и пружинката убийца.
— Мислиш ли, че е добра идея да идваш тук сама? — попита я Джайде.
— Нали ти си с мен. По-добра компания от това, здраве му кажи.
— Не съм в най-добрата си форма за муай тай.
— Жалко.
Кейовете и шлюзовете на компанията се издигаха над вълните. Следобедното слънце ги напичаше безмилостно. Канален продавач на бързи закуски мина наблизо с водното си колело, но макар да беше гладна, Каня не смееше да изгуби и миг. Следобедът преваляше, а слънцето бе натежало, сякаш всеки момент щеше да се тръшне зад хоризонта. Лодката се удари в кея и Каня я върза за един кол.
— Едва ли ще те пуснат да влезеш — каза Джайде. Каня не си направи труда да му отговори. За пръв път оставаше толкова дълго при нея. Обикновено наминаваше за кратко, а после изчезваше да навести други места и хора. Може би отиваше да види децата си. Да се извини на тъща си. Сега обаче се беше лепнал за нея като гербова марка.
— Бялата ти униформа няма да ги впечатли, да знаеш — каза Джайде. — Много са гъсти с търговското и полицията.
Каня не отговори. Но Джайде, разбира се, беше прав — входът към комплекса се охранваше от тонбурийско отделение на полицейските патрули. Морето и каналът плискаха вълните си по целия периметър. Като предвидливи хора, японците бяха построили комплекса си изцяло на вода, върху плаващи бамбукови салове, които, според слуховете, бяха дебели повече от петнайсет метра и създаваха основа, която океанските приливи и речното пълноводие не можеха да засегнат.
— Трябва да го говоря с господин Яшимото.
— Господин Яшимото не е на разположение.
— Става въпрос за негова собственост, която е била повредена при инспекциите на летището. Нося документите за обезщетението.
Мъжът от охраната се усмихна колебливо и отиде да попита.
— Хитро — изкиска се Джайде.
Каня го изгледа и направи физиономия.
— Поне веднъж и ти да си ми от полза.
— Нищо, че съм мъртъв.
След малко ги въведоха в коридорите на комплекса. Разстоянието не беше дълго. Високи стени скриваха производствените помещения. Мегодонтският синдикат все повтаряше, че никаква работа не можела да се свърши без източник на енергия, а ето че японците нито си бяха внесли свои мегодонти, нито наемаха от животните на синдиката. Цялото място вонеше на незаконна технология. Трябваше да се признае обаче, че японците бяха осигурили значителна технологична подкрепа на кралството. В замяна на тайландските успехи в отглеждането на семена японците ги снабдяваха с най-новите си плавателни технологии. По тази причина правителството гледаше да не задава излишни въпроси как строят корабите си японците и дали производственият процес е напълно законен.
Отвори се врата. Хубаво момиче се поклони е усмивка. Каня едва не извади пистолета си. Съществото пред нея беше пружинка. Момичето, изглежда, не забеляза реакцията ѝ. Покани я да влезе, без да прикрива характерните си насечени движения. По пода имаше татамита, а по стените — традиционни черно-бели рисунки. Някакъв мъж — навярно самият г-н Яшимото — беше коленичил на пода и рисуваше. Пружинката покани Каня да седне.
Джайде — разглеждаше с възхищение рисунките по стените — каза:
— Всичките са негово дело, между другото.
— Ти пък откъде знаеш?
— Наминах да видя дали наистина имат десеторъки работници във фабриката. Малко след като умрях.
— Имат ли?
Джайде вдигна рамене.
— Иди и виж сама.
Г-н Яшимото топна четката в мастилницата и с бързо изящно движение завърши рисунката. Стана и се поклони на Каня. Заговори на японски. Гласът на пружинката се включи със секунда закъснение, превеждайки казаното на тайландски.