Момиче на пружина

Аккарат го гледаше и мълчеше. След малко се обърна към един от пазачите и му поиска нож. Андерсън затаи дъх, вперил поглед в острието. За щастие, ножът се насочи към китките зад гърба му, сряза вървите и го освободи. Сякаш иглички се забиха в плътта му. Той раздвижи внимателно ръце. Бяха като дървени, от раменете до върха на пръстите. Или като игленици.

— Исусе.

— Ще отнеме известно време, докато кръвообращението ти се възстанови. Бъди благодарен, че се отнесохме толкова нежно с теб — каза Аккарат, после видя как Андерсън внимателно опипва счупения си пръст и прати да доведат лекар.

— Какво е това място? — попита Андерсън.

— Извънреден команден център. Когато решихме, че са замесени белоризците, преместих щаба тук, за по-сигурно. — Аккарат кимна към големите пружинници. — В сутерена държим мегодонти, които пращат енергия насам. Центърът се пази в тайна.

— Нямах представа, че разполагате с такава технология.

Аккарат се усмихна.

— Ние сме партньори, а не любовници. Не споделям всичките си тайни с никого.

— Хванахте ли пружинката?

— Въпрос на време. Листовки с портрета ѝ са разлепени из целия град. Хората сами ще я намерят. Едно е да подкупиш няколко белоризци, друго е да атакуваш двореца.

Андерсън се замисли за Емико, уплашена, свита на кълбо.

— Още не мога да повярвам, че една пружинка може да направи такова нещо.

— Потвърдено е както от очевидци, така и от японците, които са я създали. Пружинката е убиец. Ще я намерим, ще я екзекутираме по стария начин и ще приключим въпроса. А японците, щат не щат, ще платят гигантско обезщетение за престъпната си небрежност. — Изведнъж се усмихна. — Поне по този въпрос с белоризците сме на едно мнение.

Развързаха и Карлайл. Един армейски офицер повика Аккарат настрани.

Карлайл извади парцала от устата си.

— Пак сме приятели, така ли?

Андерсън вдигна рамене. Оглеждаше се напрегнато.

— Доколкото го позволява една революция.

— Ти как си?

Андерсън докосна предпазливо гърдите си.

— Счупени ребра. — После кимна към лекаря, който шинираше пръста му. — Счупен пръст. Челюстта ми май е оцеляла обаче. — Сви рамене. — А ти?

— Явно съм се отървал по-леко. Мисля, че рамото ми е навехнато. Но пък не аз запознах Сомдет Чаопрая с пружинката ренегат, нали така?

Андерсън се закашля и примижа от болката.

— Ами, браво на теб.

Един от войниците въртеше манивелата на радиотелефон. Зъбчатите колелца в устройството тракаха в стакатов ритъм. Пружинникът се зареди и войникът подаде телефона на Аккарат.

— Да? — каза министърът на тайландски.

Андерсън долови само отделни думи, но очите на Карлайл, който знаеше езика много по-добре от него, се разширяваха все повече.

— Превземат радиостанциите — прошепна той.

— Какво? — Андерсън се изправи с мъка, примижа и бутна настрани лекаря, който още се занимаваше с ръката му. Войници се втурнаха да му преградят пътя към Аккарат. Андерсън извика над раменете им, докато мъжете го избутваха назад към стената: — Започвате? Сега?