Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Имаме прекалено много работа и прекалено малко време за подобни изследвания — отговори кралицата.
Тя се обърна и погледна Амара с искрящи тъмни очи.
— Да вървим.
Инвидия се изправи, но присвитите й очи не се откъсваха от Амара.
— Това ще ни коства разума й, заедно със съдържанието му.
Вордската кралица дори не забави движението си.
— Вероятността тя да знае нещо по-полезно от това, което вече сме получили, е много малка. Рискът е оправдан.
— Разбирам — каза Инвидия.
Тя още известно време гледа Амара, после поклати глава.
— Сбогом, графиньо. Мисля, че следващата ни среща вече ще се проведе в по-приятелска атмосфера.
Страх обзе Амара и сърцето й трепна.
— За какво говорите?
Писъкът на вордската кралица отекна из двора и след няколко секунди въздухът се изпълни с шума от крилата на воините-ворди, издигащи се във въздуха на черно-зелените си крила.
— Бренсис свърши добра работа по ребрата, белите дробове и стомаха ми — каза Инвидия. — Така че не се страхувайте, графиньо. Оставям ви в добри ръце.
Бренсис стоеше над неподвижния труп на Рук. Лицето му не изразяваше нищо друго освен странна, откъсната топлина. Той бавно обърна разфокусирания си поглед от трупа към Амара.
— Бренсис — каза Инвидия, когато алеранци с яки започнаха да се събират около нея, преди да излети в небето. — Сложете й яка.
Писъкът на Амара в знак на протест и ужас се удави във воя на дузината вятърни потоци, които отнесоха Инвидия и нейния ескорт далеч от падналия Церес.
Глава 38
Исана можеше да преброи на пръсти случаите, при които й се е налагало да носи панталони. И работата не беше в това, че щеше да бъде ужасно скандално. Много жени можеха и наистина ги носеха в холта, особено тези, които се занимаваха със събиране на билки в гората, работа около животните или работа на полето. Тя просто предпочиташе да носи поли и рокли.
Чувстваше се странно в костюма за полети, особено в панталоните, но те бяха изключително топли. Това е необходимост, предупреди я Арарис, когато носиш метална броня в толкова студено време. Самият метал щеше да е достатъчно студен, за да измръзне кожата й, особено ако има капчици пот или плюнка. Или сълзи.
Или кръв.
Тя потръпна и нагласи колана с меча, който държеше затворен добре подплатения й плащ. След това отново провери оръжието, като извади острието от ножницата му и го върна обратно. Студът би могъл да замрази оръжието в ножницата, ако собственикът не е достатъчно внимателен.
Застаналата до нея Ария каза:
— Ето ги и тях. Най-накрая.
Исана вдигна очи към тъмносивото небе.
— Той се надяваше времето да се развали — каза тя. — Една снежна буря би направила провеждането на публичен двубой проблематично.
Ария въздъхна.
— Може би.
Исана не се обърна, за да не стои с лице към Защитната стена. За пореден път те стояха на мястото за преговори, където съвсем наскоро бяха разговаряли с ледените. Снегът около тях беше разбъркан в странни преспи и оголени места, където огромното призоваване, което беше извършила, беше нарушило обичайната картина на равна снежна местност.
— Ария — каза Исана. — Ако ме… Ако днешният ден не завърши добре за мен…
— Ох — прекъсна я Ария. — Затова ли избра мен за свой секундант вместо Арарис?
— Той едва ли ще успее да се сдържи. Веднага щеше да се нахвърли на Антилус.
— А какво те кара да мислиш, че аз няма да го направя? — съвсем спокойно попита лейди Плацида.
Исана погледна към Върховната лейди и забеляза, че малкият й меч е с нея.
— О, не, само не това — въздъхна Исана.
Лейди Плацида дари Исана с усмивка, която повече приличаше на вълче озъбване.
— Не се притеснявай. Няма да го пипна. Но ще накъсам съвестта му на парченца.
Исана кимна.
— Ако няма други варианти… Мисля, че това ще ти даде реален шанс да го убедиш да вземе правилното решение.
Някакво движение в края на гората привлече вниманието й. Огромна фигура се очертаваше смътно в ранните утринни лъчи — гаргантът Уокър. На стотина ярда от тях от сенките на дърветата се появи Дорога. Той се облегна на дългата си тояга и й отправи дълбоко уважително кимване, на което Исана веднага отговори.
Ария въздъхна.
— Не мога да повярвам, че се стигна до това. Не мога да повярвам, че младият мъж, когото познавах, би… направил това. Но Рокус се промени, след като се ожени за Доротея Калар. Те едва се понасяха един друг, но бащите им настояваха за съюз, който би трябвало да обедини северните градове с южните.