Друговремец [bg]

Джейми поклати глава и затършува за кожената си торба. Извади комат хляб и парче сирене, вероятно задигнати от кухнята.

- Не. Колъм е много строг с момчето. Ако чуе за това, ще му забрани да язди цял месец. Не че би могъл след боя, който би получил. Боже, умирам от глад.

Захапа яростно хляба и пръсна трохи край себе си.

- Не си лягай с храната - предупредих го и сама се вмъкнах под завивките. - Какво ще правиш с Хамиш тогава?

Той преглътна остатъците и ми се усмихна.

- Не го мисли. Ще го откарам навътре в езерото точно преди вечеря утре и ще го хвърля във водата. Докато излезе и се изсуши, вечерята ще е приключила. - Изяде сиренето на три хапки и облиза пръсти. Завърши мрачно: - Нека той си легне мокър и гладен, да видим ще му хареса ли.

Взря се с надежда в едно от чекмеджетата на бюрото, където понякога съхранявах ябълки или други парченца храна. Само че тази вечер беше празно и той затвори чекмеджето с въздишка.

- Е, ще оцелея до закуска - заключи той философски. Съблече се бързо и се намести до мен, разтреперан. Макар крайниците му да бяха студени от плуването в езерото, тялото му бе блажено топло.

- Мм, хубаво е да човек да се сгъне до теб - промълви той, докато, предполагам, се „сгъваше“ до мен. - Миришеш различно. Плевила ли си днес?

- Не - отвърнах изненадана. - Мислех, че си ти. Миризмата, имам предвид.

Беше остра миризма на билки, не неприятна, но непозната.

- Аз мириша на риба - отбеляза той, докато душеше опакото на дланта си. - И на мокър кон. - Приближи лице към мен и вдиша. - Не, и ти не си. Но е наблизо.

Стана и отметна завивките. След известно тършуване го намерихме под възглавницата ми.

- Какво е това, за Бога? - Вдигнах го и го изпуснах. - Ох! Има бодли!

Беше вързопче растения, изкоренени и вързани с черен конец. Бяха увехнали, но от смачканите листа още се носеше остър аромат. В букета имаше едно цвете, иглика, чието стъбло ме беше уболо.

Засмуках засегнатия пръст и заобръщах стръка внимателно с другата си ръка. Джейми гледаше растенията, без да помръдва. След това рязко ги грабна, отиде до отворения прозорец и ги изхвърли. Върна се в леглото, събра старателно в дланта си парченцата пръст и изхвърли и тях. Затвори прозореца с трясък и се върна, отупвайки длани.

- Няма ги вече - каза ненужно. - Връщай се в леглото, сасенак.

- Какво беше?

- Сигурно шега. Лоша шега, но шега. - Надигна се на лакът и издуха свещта. - Хайде, мо дюин. Студено ми е.

Въпреки смущаващото зложелание, спах добре, в двойна безопасност зад залостената врата и в обятията на Джейми. Малко преди да се съмне, засънувах тревисти поляни, пълни с пеперуди. Жълти, кафяви, бели и оранжеви, кръжаха около мен като есенни листа, кацаха на главата и раменете ми, спускаха се като дъжд надолу по тялото ми, гъделичкаха ме, а прозирните им крилца биеха като отгласи на собственото ми сърце.