![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Истинската атака, тази, от която се страхуваше, но и която умишлено искаше да предизвика, пристъпвайки напред почти сам. Тя започна миг след като той се обърна и видя вражеските редици. Очите му дори още не бяха успели да се разширят, когато цял поток от смъртоносни врагове вече се беше втурнал към него.
Той чу ужасяваща серия от щракания, сякаш хиляди мулетари бяха започнали да размахват камшиците си в единен ритъм.
— Кайтай! — извика предупредително.
Нямаше време за нищо друго. Тави вдигна ръце и извика вятъра, а той с рев се отзова и се завъртя с разкъсваща сила около него и Кайтай. Вордските оси започнаха да се забиват в този въртящ се щит с хитиновите си жила като малки кинжали и върхове на стрели. Половин дузина гневни рояци се сблъскаха с почти твърдия въздух, всеки атакуваше от малко по-различна посока. Полетът им, прав като стрела, завърши с диво завъртане, когато биваха захвърлени настрани.
Но по волята на съдбата или по чиста случайност няколко от тях все пак успяха да пробият. Тави ги довърши с няколко бързи и уверени замаха на меча, използвайки огън, както беше направил с вордските рицари.
За миг потокът отслабна и Тави погледна нагоре през отвореното пространство над вихъра, за да даде сигнал на Красус. „Шест цели, атакувайте ги.“
Красус с бърз жест потвърди, че е разбрал заповедта, и започна да подава сигнали на хората си. Няколко секунди по-късно първата уловена в клетка мълния беше освободена и проблесна през небето от облака над Тави и Кайтай до града. Голямата черно-зелена буца, където участъка кроач върху стената сякаш се издуваше в нещо като полуоформена броня, внезапно избухна в ослепителна бяла светлина. Фрагменти се разлетяха във всички посоки, а над това, което остана, за няколко секунди се издигна истински огнен стълб, заменен след това от по-обикновен, спокоен пламък.
И потокът смъртоносни оси от този ужасен кошер внезапно изчезна.
Тави свали още няколко оси и забеляза, че Кайтай използва силата на вятъра, който той поддържаше около тях, за да насочи няколко хиляди стрели-оси към вордите, все още уловени в капана на тревата. Тави се съмняваше, че отровата на осите ще бъде опасна за богомолките, но техните жила пронизваха вордския хитин доста ефективно — всеки удар предизвикваше нови струйки кръв. И много скоро с богомолките беше свършено. Кайтай насочи вниманието си към паякообразните и богомолките, които бързаха към тях откъм града, и стрелите-оси започнаха да се забиват в редиците на своите, безпомощни пред мощта на вятъра.
Над главите им избухна втори гръм, съпровождан от ослепителна светкавица. След това трети, четвърти, пети, шести. Всяка от мълниите, освободени от Красус, унищожаваше кошер… и след шестата потокът от стрели-оси, атакуващи вятърния щит, внезапно спря. Но потокът от вордски воини, насочили се към Тави и Кайтай, се приближаваше все по-близо.
— Мисля, че се получи добре — извика Кайтай.
— Съгласен съм — отвърна Тави и те заедно подскочиха нагоре, а въртящият се въздушен щит се събра под тях и ги издигна в небето, далеч извън обсега на вордите отдолу.
Или Красус беше предал информация към командването, или на Варг просто му беше писнало да чака. Раздаде се тътен на барабани и Тави видя легионите да настъпват. В центъра Варг беше разположил водещите кохорти на Тави, а по фланговете — кавалерията от таурги, докато резервна група воини беше готова да се притече на помощ, ако отпред възникнат трудности.
— Сър? — извика Красус, сочейки неизползваните мълнии. — Какво да правя с тези?
Тави посочи с пръст към разрушения участък от стената, от който се изливаше потокът ворди.
Красус кимна и през следващите няколко минути освободи цялата енергия, която бяха уловили при сутрешната гръмотевична буря, върху относително тясната пролука в стената. Мълниите прогориха кратери и оставиха тлеещи останки на ворди да лежат върху обгорената земя.
Легионите приближиха, а таургите просто смачкаха вордите, успели да проникнат през пролуката. Техните ездачи дори нямаше нужда да използват оръжията си. Бойните врани и Първа кохорта застанаха при отвора в стената и започнаха методично да унищожават ворди. Те бяха подкрепени от бойци на Варг, въоръжени с балести — тежките, носени на рамо стоманени оръжия на канимите. Височината на воините им позволяваше да стрелят над главите на алеранците, без да навредят на съюзническите сили. А когато някой стоманен болт удареше ворд, съществото падаше на земята, крещеше или просто умираше.