Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Храмът на ветровете
Храмът на ветровете - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Храмът на ветровете

Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:

Храмът на ветровете
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 313
Перейти на страницу:

Но за да извика на живот синята светкавица на Кон Дар, на Калан не й бе необходимо да докосва вещицата. Тя въздъхна мислено. Не можеше да използва Кон Дар в своя защита. Когато ги нападна скринът и когато Сестри-е на светлината дойдоха да отведат Ричард, тя призова Кон Дар в негова защита.

Калан изведнъж прозря. Ричард я обичаше и искаше да се ожени за нея. Да бъде завинаги с нея. Шота се опитваше да възпрепятства изпълнението на желанията му и изпрати Надин за негова жена. Той не я искаше.

Дори да не съществуваше любовта на Калан към Ричард, Надин му бе причинила болка в миналото. Той не искаше да е с нея и търпеше присъствието й единствено защото бе разбрал, че Шота явно иска нещо и защото не искаше да изпусне заплахата от погледа си. Но отчаяно не желаеше да бъде насилван да се ожени за нея.

Шота причиняваше болка на Ричард.

Ричард бе в опасност заради вещицата. Калан можеше да призове Кон Дар в негова защита. Беше го правила преди, при заплахата на Сестрите, отвели Ричард пряко волята му. Калан можеше да използва синята светкавица срещу Шота. Срещу такава магия вещицата нямаше защита.

Калан знаеше как действа магията. Тя извираше от дълбините на съществото й. Като магията на меча на Ричард, който действаше чрез възприятие. Ако Калан насочи употребата на магията в защита на Ричард, Кон Дар ще действа по нейна воля. Тя знаеше, че Ричард не желае Шота да го използва, да го държи под контрол, да му диктува живота.

Калан си имаше оправдание: Шота вреди на Ричард. Значи Кон Дар ще действа срещу вещицата.

Калан се спря, отпусна се назад на пети и се помоли на добрите духове да я направляват. Не искаше да си мисли, че прави това като отмъщение или че се готви да убие човек. Не искаше да мисли, че ще убие Шота. Запита се дали се опитва да оправдае нещо, което не подлежи на оправдание.

Не, тя не отиваше с намерението да убие Шота. Просто искаше да разнищи до дъно тази работа с Надин и да разбере какво знае Шота за Храма на ветровете.

Но ако се наложи, щеше да се защитава. Нещо повече, щеше да защитава Ричард от Шота — от плановете й да унищожи бъдещето му. Калан доста дълго бе търпяла върху себе си претенциозните гневни изблици на Шота. Ако сега вещицата се опита да я убие или да причини това страдание на Ричард, Калан щеше да премахне заплахата.

Ричард вече й липсваше. Толкова отдавна се бореха за правото си да са заедно, а ето че сега тя отново го напуска. Ако тя бе на неговото място, дали щеше да прояви толкова разбиране, за колкото го молеше сега?

При мисълта за Ричард тя лекичко издърпа най-горното чекмедже, съдържащо най-ценните й вещи. Благоговейно вдигна с две ръце синята си сватбена рокля — единствен обитател на чекмеджето в този момент. Плъзна длан по плата. Притисна роклята до гърдите си, очите й плувнаха в сълзи.

Внимателно я постави обратно на мястото й, преди да я е накапала. За миг постоя така, отпуснала ръка върху синия плат.

Затвори чекмеджето. Чакаше я работа. Тя беше Майката Изповедник. Независимо дали това й харесваше или не. Шота живееше в Средната земя, следователно бе поданичка на Майката Изповедник.

Калан не искаше да умре и никога повече да не види Ричард. Но и не можеше да продължава да търпи Шота да се бърка в живота им. Да си играе с бъдещето им. Шота бе изпратила друга жена да се омъжи за Ричард. Калан не можеше да й позволи подобно нещо.

Решеността й укрепна. Пресегна дълбоко в един гардероб и извади въже, оставено там за случай на пожар, за да може Майката Изповедник да избяга през балкона.

С отварянето на балконската врата я блъсна леден залп от въздух и сняг. Тя примигна в бурята и затвори вратата зад себе си. Вдигна качулката на главата си и напъха вътре косата си. Не биваше хората да познаят Майката Изповедник — ако изобщо имаше някой навън в нощ като тази. Но тя знаеше, че часовите пред Магьосническата кула ще са на постовете си.

Бързо завърза въжето около една от подпорите на перилото, оформени като изящни вази, и прехвърли останалата му част надолу. В тъмното не можеше да види дали е стигнало до земята. Трябваше да приеме на доверие, че онзи, който е оставил въжето в гардероба й, е проверил предварително дали е достатъчно дълго.

Калан преметна крак през каменния парапет, стисна въжето с две ръце и се заспуска.

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГАВА

Реши да върви пеш. Не беше толкова далеч, а освен това ако бе взела кон, щеше да се наложи да го остави в Кулата, където по-късно щяха да го намерят и това можеше да я издаде. Или пък ако го пуснеше на свобода, преди да стигне до Кулата, намирането му можеше да възбуди страхове относно това какво ли се е случило с нея. Освен това с кон щеше по-трудно да мине покрай часовите пред Кулата. Добрите духове й бяха помогнали с пролетна буря. Най-малкото, което можеше да направи, бе да се възползва от нея.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)