Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Кара изгледа Калан с невярващ поглед.
— Че защо да се страхувам от подобно нещо? Само да дам разрешение на някой мъж да ме обича, и той-ще го направи.
Калан отмести погледа си от Кара и го плъзна по колоните, пресичащи залата, през която минаваха. Стъпките им отекваха по мраморния под.
— Обичам Ричард. Изповедническата магия би унищожила всеки мъж, когото Изповедникът заобича… на ли разбираш, когато са… заедно. Само защото Ричард е специален, притежава специална магия, той може да от върне на любовта ми. Ужасявам се при мисълта, че може да го изгубя. Не желая никого другиго освен Ричард — никога. Но дори и да исках, не бих могла. Никой друг мъж не би могъл да прояви любовта си към мен — никой освен Ричард. Никога не бих могла да имам никого другиго.
Кара сниши глас съчувствено:
— Господарят Рал ще намери начин да спре епидемия та.
Преминаха от мраморния под върху безшумните пътеки, покриващи стълбището към стаята на Калан.
— Кара, ужасена съм от мисълта, че мога да загубя Ричард заради Надин.
— Господарят Рал пет пари не дава за Надин. По очи те му се вижда, че тя не означава нищо за него. Той гледа единствено теб.
Калан докосна с пръсти гладката мраморна повърхност на стълбищния парапет, докато се изкачваха нагоре.
— Кара, Надин е изпратена от една вещица.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Ножът подарен й от Чандален. Това беше оръжие, изработено от раменната кост на неговия дядо.
Този нож й бе спасил живота. Беше го използвала, за да убие Приндин — неин приятел, който се бе обърнал в служба на Пазителя.
Поне си мислеше, че го е убила. Всъщност не си спомняше съвсем точно какво се случи онзи ден. Тогава бе под влияние на отровата, която й даде да изпие Приндин. Не беше сигурна дали всъщност не я бе спасил духът на дядото на Чандален. Приндин се бе нахвърлил отгоре й и ножът изведнъж се оказа в ръката й. Помнеше кръвта на Приндин, потекла по ножа и по юмрука й.
Кръглата кост завършваше с ветрило от мастиленочерни гарванови пера. За народа на Калните гарванът бе мощна духовна магия. Свързваха я със смъртта.
Дядото на Чандален бе потърсил помощ от духовете, за да спаси народа си от клане — от друг народ, живеещ в Дивото и обладан от неистова страст за война. Никой не знаеше причината, но резултатът бе кървава баня.
Дядото на Чандален свикал Съвещание, за да моли духовете за помощ. Неговият народ бил миролюбив, хората не можели да се защитават. Духовете научили дядото на Чандален и неговите хора как да убиват Джакопо, като по този начин станали Кални, започнали да се защитават и унищожили заплахата.
Джакопо вече не съществуваха.
Дядото на Чандален научил сина си как да защитава народа си, а бащата на Чандален на свой ред предал познанието на своя син. За Калан Чандален бе сред малкото хора, които добре умееха да защитават своите народи. В битката с армията на Императорския орден Чандален се бе превърнал в самата смърт. Както и Калан.
Чандален носеше със себе си ножа, изработен от костта на дядо му и на баща му. Бе подарил на Калан дядовия си нож, за да може тя да се защитава. Както и бе сторила. Може би пак щеше да прибегне до него.
Калан благоговейно вдигна ножа в двете си ръце.
— Дядо на Чандален, преди ми помогна. Моля те, защитавай ме и сега — Тя целуна островърхата кост.
Не искаше да се изправя невъоръжена срещу Шота. А не можеше да измисли по-надеждно оръжие от това.
Завърза връзката, изработена от изтъкан прериен памук, около ръката си и пъхна ножа вътре. Наистина бе много удобно и страшно бързо за изваждане оръжие. Макар че й предстоеше да се изправи очи в очи с жена, от която се страхуваше, Калан се чувстваше определено по-добре с ножа на дядото.
Измъкна от друго чекмедже леко жълтеникаво наметало. Би предпочела да вземе дебелото си наметало, което бе носила тази нощ, като се има предвид ледената пролетна буря, но едва ли щеше да й върши работа през целия път. В Агаден сигурно нямаше да е толкова студено, колкото в Ейдиндрил.
Надяваше се светлият цвят да й послужи за прикритие на минаване покрай стражите към Кулата, освен това с по-леко наметало щеше да може да изважда по-бързо ножа си.
Запита се не е ли глупаво да си мисли, че може да извади ножа по-бързо, отколкото Шота би могла да хвърли заклинание срещу нея, и изобщо дали подобно оръжие ще е ефективно срещу вещица. Хвърли наметалото на раменете си. Не носеше нищо друго освен ножа. И Изповедническата си магия.
Шота бе подвластна на магията на Изповедник — както всеки човек. Ако Калан успееше да докосне вещицата, край с нея. Но Шота притежаваше магия, която преди попречи на Калан да се приближи достатъчно, за да използва своята сила срещу нея.