Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
причината да се откаже от него.
Нямаше значение. Интересуваше го единствено да се добере до
Джейн. Нещата се развиваха добре, но това още не значеше нищо. Тя пак
можеше да каже не. Можеше да предпочете живота, който познаваше, пред опасно полусъществуване с вампир.
Но, по дяволите, искаше тя да избере него.
Ви прие форма в спалнята си и се замисли за случилото се с Джейн
предната нощ. Изведнъж му хрумна, че беше направил нещо непростимо.
Беше свършил в нея. Не разсъждаваше ясно и беше оставил част от себе
си. Сигурно тя вече полудяваше.
Той беше такъв мръсник. Безмозъчен, себичен мръсник.
Наистина ли си въобразяваше, че има какво да й предложи?
40.
След падането на нощта Фюри извади белите копринени дрехи, предназначени за церемонията на Примейла. Не ги чувстваше върху
кожата си и причината не беше фината тъкан, от която бяха изработени.
Не беше спрял да пуши през последните два часа и беше абсолютно
вцепенен.
Но не беше чак толкова зле, че когато се почука на вратата, да не се
досети кой е.
— Влез — каза, без да се обръща, застанал пред огледалото. — И
защо си станала от леглото?
Бела се засмя. Или може би изплака.
— Един час на ден, не помниш ли? Имам още петдесет и две минути.
Той взе златния медальон на Примейла и го сложи на врата си. Усети
тежестта му на гърдите си, сякаш някой го беше притиснал с длан. Силно.
— Сигурен ли си? — попита тя меко.
— Да.
— Предполагам, че Зи ще дойде с теб.
— Той ми е свидетел — Фюри загаси ръчно свитата си цигара. Взе
нова и я запали.
— Кога ще се върнеш?
Той поклати глава и изпусна дим.
— Примейлът живее от Другата страна.
— Не и Вишъс.
— Специална уговорка. Ще продължа да се бия, но предпочитам да
остана там.
Тя въздъхна, а той се загледа в отражението си в старинното
огледало. Косата му беше влажна и със заплетени краища. Взе четка и
започна да я реши.
— Фюри, какво правиш? Не може да отидеш плешив на церемонията.
Спри. Сваляш си косата от скалпа!
Тя се приближи зад него, взе четката от ръката му и посочи към едно
кресло до прозореца. — Седни. Нека аз го направя.
— Не, благодаря. Аз мога…
— Прекалено си жесток със себе си. Хайде, седни — тя го побутна
наляво. — Позволи ми да го направя.
Без особено добра причина и по много недобри такива той отиде и
седна, скръсти ръце пред гърдите си и се напрегна. Бела започна първо от
краищата на буйната му грива, после продължи към основата и бавно
разреса цялата му коса. Свободната й ръка следваше четката и
приглаждаше. Звукът от преминаването на четката по главата му, докосванията й по челото му и ароматът й в ноздрите му носеха сладко-
горчива наслада и го направиха беззащитен.
Сълзи започнаха да напират зад миглите му. Струваше му се толкова
жестоко, че я бе срещнал, че бе видял това, което желаеше, но никога не
би могъл да притежава. Въпреки че пасваше идеално. Винаги беше водил
живот без контрол върху нещата около себе си. Първо бе прекарал
десетилетия в издирване на близнака си с чувството, че Зейдист е жив, а
той е неспособен да му помогне. Спаси брат си само за да открие, че той
все така си остава недостижим за него. В продължение на цял век след
бягството им от господарката на Зи живя в нов ад — постоянно очакване
кога брат му ще си изгуби ума. Намесваше се, когато това се случваше, и
живееше с тревогата кога ще последва ново действие от драмата.
После се появи Бела и те двамата се влюбиха в нея.
Бела беше старото изтезание в нова форма. Неговата съдба бе да
копнее за недостижимото, да бъде отвън и да гледа какво се случва вътре, да вижда огъня, но да не може да го достигне, за да се стопли.
— Ще се върнеш ли някога? — попита тя.
— Не знам.
Четката спря да се движи.
— Може да я харесаш.
— Може. Не спирай още. Моля те… Не още.
Фюри потърка очите си, а четката отново се задвижи през косата му.
Този притихнал миг беше тяхното сбогуване и тя го знаеше. Тя също
плачеше. Долавяше свежия дъждовен аромат на сълзите й.
Но тя не плачеше по същата причина като него. Плачеше, защото
жалеше за него и бъдещето му, а не защото го обичаше. Сърцето й се
късаше при мисълта, че вече никога няма да го види. Да, щеше да й
липсва. Със сигурност щеше да се тревожи за него. Но нямаше да копнее
за него. Никога не бе го изпитвала.
И всичко това трябваше да му позволи да разкъса оковите си, да
прекрати тази своя лигава роля, но не му бе по силите. Тъгата му
преливаше и заплашваше да го удави.