Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Щеше да вижда Зейдист от Другата страна, разбира се. Но нея… Не
можеше да си представи, че тя би дошла да го види. А и не би било редно.
В ролята му на Примейл не би изглеждало правилно да има лични срещи с
друга жена, дори тя да е шеланът на неговия брат. Примейлът даваше
обет за вярност в дела, помисли и поведение пред своите Избраници.
После изведнъж му хрумна за бебето. Никога нямаше да види детето
на Бела и Зи. Освен може би на снимки.
Четката премина през косата му и докосна тила му. Той затвори очи и
се остави на ритъма й.
— Искам да се влюбиш — каза тя.
Влюбен съм.
— Така съм добре.
Тя спря да го реши и застана пред него.
— Искам да обичаш някого истински. Не както мислиш, че обичаш
мен.
Той се намръщи.
— Не се обиждай, но не можеш да знаеш какво…
— Фюри, в действителност не си влюбен в…
Той се изправи и погледите им се срещнаха.
— Моля те, уважавай ме дотолкова, че да ми позволиш да знам какво
чувствам по-добре от теб.
— Никога не си бил с жена.
— Снощи бях.
Това я накара да замълчи за кратко. После каза: — Не и в клуба. Моля те, не в клуба…
— В една от тоалетните в дъното. Беше хубаво. Но пък тя беше
професионалистка — започваше да се държи като гадняр.
— Фюри… не.
— Може ли да ми върнеш четката? Мисля, че косата ми вече изглежда
добре.
— Фюри…
— Четката, моля.
След миг, който сякаш продължи цяла вечност, тя му я подаде. Когато
той я взе, дървената дръжка ги свързваше за части от секундата, после тя
отдръпна ръка.
— Заслужаваш нещо по-добро от това — прошепна. — Ти си по-
добър.
— Не, не съм — трябваше да се махне от измъченото й изражение. —Не позволявай на съжалението ти към мен да ми изгражда образа на
принц, Бела.
— Цялото това поведение е саморазрушително.
— Не точно — той отиде до бюрото, взе цигарата си и дръпна от нея.
— Искам го.
— Наистина ли? Затова ли цял ден пушиш червен дим? Цялата къща
мирише.
— Пуша, защото съм пристрастен. Аз съм безволев наркоман, Бела.
Който снощи беше с уличница на обществено място. Трябва да ме съдиш, а не да ме съжаляваш.
Тя поклати глава.
— Не се опитвай да си създадеш грозен образ пред мен. Няма да се
получи. Ти си достоен мъж…
— Дяволите да го вземат…
— … който е пожертвал много заради своите братя. Може би
прекалено много.
— Бела, спри.
— Мъж, който загуби крака си, за да спаси близнака си. Който се бие
смело заради расата си. Който се отказва от бъдещето си заради щастието
на свой брат. Трудно би могъл да си по-възвишен — взорът й беше твърд
като стомана, когато погледна към него. — Не ми казвай кой си. Виждам
те по-ясно, отколкото ти самият се виждаш.
Той закрачи из стаята, докато отново не се озова пред огледалото.
Надяваше се от Другата страна да нямат огледала. Мразеше отражението
си. Винаги го беше мразил.
— Фюри…
— Върви си — произнесе той дрезгаво. — Моля те да си идеш — тя
не помръдна и той се обърна към нея. — Не ме карай да рухвам пред теб.
Точно сега имам нужда от гордостта си. Тя е единственото, което ме
крепи на крака.
Бела притисна уста с ръка и примигна бързо. После се стегна и
заговори на Древния език:
— Бъди щастлив, Фюри, син на Лгъни. Нека краката ти да вървят по
равен път и мракът да се спуска нежно над раменете ти.
Той се поклони.
— Също и ти, Бела, обичана нала на моя роден брат, Зейдист.
Когато вратата се затвори зад гърба й, Фюри седна на леглото и
сложи цигарата между устните си. Огледа стаята, която обитаваше, откакто Братството се беше нанесло в имението, и осъзна, че това не беше
дом за него. Беше просто стая за гости. Луксозна и анонимна стая за
гости. Четири стени, покрити с хубави маслени платна, красив килим и
завеси, пищни като бална рокля.
Щеше да е хубаво да има дом.
Никога не беше имал такъв. След като Зейдист беше отвлечен като
дете, неговата мамен се беше затворила в подземието, а баща му тръгна да
търси бавачката, отвела Зи. Докато растеше, Фюри живееше сред движещи
се живи сенки. Всички, дори догените, сякаш съществуваха на автопилот.
Нямаше смях. Нямаше радост. Нито честване на празници.
Нямаше и прегръдки.
Фюри се научи да бъде тих и да не се пречка никому на пътя. Поне
това можеше да стори като мил жест. Той беше копие на нещо изгубено.
Постоянно напомняне за нещастие, от което никой не можеше да се
отърси. Започна да носи шапки, за да крие лицето си. Докато се движеше, тътреше крака и се прегърбваше, за да бъде по-малък, по-незабележим.