Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
„Което поставя мен в същата категория.“
След като си приберяха Сеф, от тяхна гледна точка Нивит ставаше напълно излишен и дори вреден. А какъв смисъл да се разплащаш с човек, когото след това ще убиеш, за да му затвориш устата?
Хукна към дъното на бараката, стисна пътьом Сеф за китката и я завлече в стаята на Скрит. Тук пазеше една от тайните си. Скрит примигваше сънено откъм леглото си и се чудеше какво става. Но Нивит се интересуваше не от нея, а от лоста на задната стена.
Повечето водомеркородни не бяха Умели. Не бяха техническа раса, не се занимаваха със занаяти и не разбираха от машини. Ала малък процент разбираше и този процент растеше с всяко следващо поколение едновременно с промяната, която търпеше расата на Нивит.
Самият Нивит беше Умел. Дръпна лоста с всичката сила на кльощавите си ръце, издърпа го до долу и в стената плавно и тихо се отвори изход към една задна уличка. В същия миг юмрук в бронирана ръкавица потропа силно на предната врата.
Нивит погледна ококорената Сеф и кимна към новопоявилия се изход.
— Тръгвай — изсъска той, но тя не реагира. Разбра какво й казва Нивит чак когато Скрит я побутна напред. Мисълта да избяга сама, изглежда, я плашеше повече и от миризмата на езерните обитатели.
Нивит тръгна решително към предната врата с ръка върху дръжката на ножа си.
Сеф трепереше, внезапно озовала се на непозната улица в този ужасен и грозен град, сама под гигантското тъмно небе. Добре поне че беше тъмно — мракът щеше да я скрие от слугите на майстор Со̀лен (макар не и от самия него, защото той виждаше в тъмното), а и да я спаси от непривичната слънчева светлина, която изгаряше кожата й.
Стоеше изгубена и уплашена на една от многото улици в ужасния Джерез, някъде наблизо майстор Со̀лен я търсеше в мрака заедно със слугите и робите си, а тя нямаше къде да отиде. Водомеркородният Нивит току-що я беше изгонил. Сухоземният бръмбар Белоуерн беше мъртъв, плаващият му палат беше плячкосан, хората му — избити. Сеф беше съвсем сама.
Избягала беше от езерото, защото знаеше, че отвъд водите му има друг свят. Но никога не й беше хрумвало, че този свят може да е толкова различен. Често бе излизала от сияйния джоб на Сколарис, изплувала бе на повърхността да събере въздух и да погледа скришно дългокраките обитатели на горния свят, които щъкаха неуморно по незнайните си дела. Не беше очаквала, че ще е толкова трудно да живее тук с жегата, студа, вятъра и ужасяващата бездна на надвисналото небе. Сега й се искаше да се прибере у дома в просторните куполи на подводния град, но знаеше, че никога повече няма да види Сколарис. Всичко сочеше, че в небето има само една звезда, към която да се насочи.
Трябваше да намери Гавед. Той можеше да я защити от големия свят и от майстор Со̀лен. Само че Гавед беше тръгнал по водата с другите — със суровия убиец и неговата паякородна ученичка, и с онзи, сърдития, който мразеше всички и най-вече себе си. Отишли бяха да вземат нещо, което им трябваше.
Огледа се и разбра, че краката й сами са я отвели до брега на езерото.
Там долу, в тъмните глъбини, висяха светлите градове на нейния народ, отнети им от бръмбарородните. Сеф беше просто една липсваща робиня. Постарала се беше да прикрие миризмата си и не би трябвало да усетят, че се е върнала при водата — не веднага поне. Ако побързаше, би могла да открие Гавед, преди те да открият нея, а Со̀лен щеше още да претърсва улиците на Джерез, без да подозира, че плячката му се е върнала при езерото.
Измъкна се от дрехите, които й бяха дали, защото тази нощ трябваше да плува бързо. Призова Изкуството си и се обви с въздушен пласт, който да поддържа живота й под водата.
Миг по-късно се гмурна с изящно движение, обвита в сребристо сияние като втора кожа. Със скорост, каквато никой сухоземен жител не би могъл да постигне и наполовина, се стрелна през водата към вътрешността на езерото.
— Следващият предмет, моля — извика мухородният и високият му глас смълча навалицата. — Комплект схеми и чертежи с алхимичен текст, датирани към период от петдесет години преди или след Патианската революция. В лошо състояние са, но шестдесет и повече процента от страниците се четат. Смята се, че този предмет води произхода си от предшественика на днешен Колегиум и е дело на широко дебатираната Илюминатска школа на полунаучната мисъл.