Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Елизабет? — изричам зачудено. — Моето момиче?
Той пристъпва напред и ми подава чаша слаб ейл:
— Коя е Елизабет? — пита.
— Дъщеря ми. Не знам защо мислех за нея.
— Тя има пръстен с форма на корона?
— В моето видение тя беше с пръстена, който олицетворяваше краля. Сложи го на собствения си пръст.
Той се усмихва кротко.
— Това са мистерии.
— В това видение няма нищо загадъчно: у нея беше пръстенът, който олицетворява короната на Англия, тя се усмихна и го сложи на пръста си.
Той спуска завесата, която закрива огледалото.
— Знаете ли какво означава това? — пита.
— Дъщеря ми ще бъде близо до короната — казвам. Опитвам се да разгадая видението, което ми се яви в огледалото. — Как е възможно да стане подобно нещо? Тя е омъжена за сър Джон Грей, имат син, и още едно бебе на път. Как може тя да сложи короната на Англия на пръста си?
— Не ми е ясно — казва той. — Ще помисля над това и може би ще ви повикам да дойдете отново.
— Как може Елизабет да има на пръста си пръстен като корона?
— Понякога нашите видения са неясни. Не знаем какво виждаме. Точно това е много неясно. Загадка е. Ще се помоля да ми се изясни.
Кимвам. Когато човек държи да има загадка, обикновено е по-добре да го оставиш озадачен. Никой не обича умните жени.
— Ще дойдете ли тук да излеете тази течност в съд? — моли ме той.
Следвам го в първата стая, където той взема плоска бутилка от стената, разтърсва я леко, а после ми я подава:
— Дръжте я.
Обгръщам съда с ръце и изведнъж усещам как се затопля под топлината на пръстите ми.
— Сега я налейте — казва той и посочва съдовете, подредени на масата му.
Внимателно пълня всеки от тях със сребристата течност, а после му подавам отново плоската бутилка.
— Някои процеси изискват женско докосване — казва той тихо. — Някои от най-големите постижения на алхимията са извършени от съпруг и съпруга, работещи заедно. — Посочва купата с топла вода, поставена върху печката на дървени въглища. — Този способ е изобретен от жена, и кръстен на нея.
— Не притежавам умения — казвам аз, като отричам собствените си възможности. — А когато имам видения, те са изпратени от Бог и са неясни за мен.
Той улавя дланта ми и я пъха в сгъвката на лакътя си, когато тръгва към вратата.
— Разбирам. Ще ви повикам само ако не мога да се справя с работата за кралицата без вас. И сте права да криете способностите си. Това е свят, който не разбира една веща жена, това е свят, който се бои от подобни умения. Всички трябва да вършим работата си тайно, дори сега, когато кралството се нуждае толкова много от напътствията ни.
— Състоянието на краля няма да се подобри — казвам внезапно, сякаш изтръгват насила истината от мен.
— Няма — съгласява се той печално. — Но трябва да направим каквото можем.
— А видението, в което го съзрях в Тауър…
— Да?
— Видях го, а после някой застана пред прозореца и всичко стана тъмно…
— Мислите, че ще намери смъртта си в Тауър?
— Не само той. — Внезапно се изпълвам с чувство на напрежение и тревога. — Не зная защо, имам чувството, че някое от собствените ми деца е там вътре. Мое момче, може би две от момчетата ми. Виждам, че е така, но не съм там, не мога да го предотвратя. Не мога да спася краля, а не мога да спася и тях. Те ще влязат в Тауър и няма да излязат.
Той нежно взема ръката ми.
— Можем сами да създаваме съдбата си — казва той. — Можете да предпазите децата си, навярно можем да помогнем и на краля. Идете на църква и се помолете да разберете виденията си, а аз също ще се надявам да разбера. Ще кажете ли на кралицата какво сте видели?
— Не — казвам. — Тя вече има достатъчно грижи за една млада жена. Освен това не съм сигурна в нищо.
— Какво видя? — пита ме настойчиво Маргарет, докато се прибираме, скрити под наметките си, през многолюдните, тъмни улици. Държим се под ръка, за да не ни блъснат, светлата коса на Маргарет е скрита от качулката. — Той не пожела да ми каже нищо.
— Имах три видения; нито едно от тях особено полезно — казвам.
— Какви бяха?
— Едно — за битка, нагоре по някакъв склон в сняг, и мост, който поддаде и войниците паднаха в реката под него.
— Мислиш, че ще се стигне до битка? — пита тя.
— А нима вие мислите, че няма? — казвам сухо.