Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Как ще успееш? — питам.
— Ще трябва да обуча жителите на града — казва той. — А това са все градове по крайбрежието, така че поне ще разполагам с капитани на кораби и моряци, ако успея да ги убедя да дойдат под мое командване. Ще трябва да ги обуча, за да осигурят някаква отбрана.
— Но какво прави тя с парите? — питам.
Сега вниманието му се насочва изцяло към мен, лицето му е мрачно.
— Тя не ни защитава от Франция, въоръжава хората си в Лондон — казва той. — Мисля, че има намерение да обвини граф Уорик, граф Солсбъри и Йоркския херцог в държавна измяна, и да ги доведе в Лондон, за да бъдат съдени.
Ахвам.
— Нима ще дойдат?
— Тя определено се подготвя за идването им. Ако изобщо дойдат, те ще доведат собствените си войски и собствената си свита, и тогава тя ще има нужда от своите хиляда и триста стрелци — казва мрачно съпругът ми. — Мисля, че се готви за война с тях.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Зимата на 1458 г.
В студените дни след Коледа ни викат да се явим заедно с останалите лордове, в Лондон, който е по-мрачен и настръхнал от подозрителност от когато и да било преди. Там установяваме, че — както винаги далеч от мисълта за обвинение и наказание — кралят е наложил волята си над кралицата и подготвя помирение. Той се е въздигнал, разпален от видение. Изведнъж отново е станал здрав и силен, възпламенен от представата да разреши спора между двете велики династии, да поиска лордовете-привърженици на Йорк да си платят за жестокостите, извършени при Сейнт Олбънс, като им бъде наложено парично наказание, да построят параклис, в който ще се отслужват литургии за душите на почитаните мъртъвци, а после да се закълнат да сложат край на кръвната вражда с наследниците на враговете си. Кралицата настоява граф Уорик да бъде осъден за държавна измяна; но кралят иска той да бъде помилван като разкаял се грешник. Цял Лондон прилича на буре с барут, край което дузина момчета си играят с огниво, а кралят тихо мълви молитви, вдъхновен от новата си идея. Жадните за мъст наследници на Съмърсет и Нортъмбърланд обикалят навсякъде, готови да извадят мечове, със закани за вражда, която ще продължи десет поколения; лордовете на Йорк не се разкайват — хората на граф Уорик носят пищни ливреи и се перчат, че вече държат Кале и Ламанша, и че никой не би дръзнал да им противоречи, Уорик се е превърнал в олицетворение на щедростта и обсипва с дарове жителите на Лондон. А кметът е въоръжил всички мъже в Лондон, които са годни да носят оръжие, и им е наредил да патрулират по улиците, за да опазват мира, с което само въвежда в града още една армия, от която всички да се страхуват.
Кралицата ме вика в здрача на един зимен следобед:
— Искам да излезеш с мен — казва тя. — Искам да се срещнеш с един човек.
Заедно намятаме пелерините си и спускаме качулките, за да закрият лицата ни.
— Кой е той?
— Искам да дойдеш с мен при един алхимик.
Замръзвам на място като елен, подушил опасност:
— Ваша светлост, Елинор Кобам се допитваше до алхимици, беше затворена в тъмница единайсет години, и умря в замъка Пийл.
Тя ме поглежда безизразно.
— И какво от това?
— Твърдо съм решила да не свърша живота си като Елинор Кобам.
Чакам. За миг настроението ѝ се подобрява, лицето ѝ грейва и тя избухва в смях:
— Ах, Жакета, да не искаш да ми кажеш, че не си някаква луда, грозна, лоша стара вещица?
— Ваша светлост, някъде в сърцето си всяка жена е луда, грозна, лоша стара вещица. Задачата на моя живот е да прикрия това. Задачата на всяка жена е да отрича това.
— Какво искаш да кажеш?
— Светът не дава свобода на жени като Елинор, на жени като мен. Светът не може да търпи жени, които си позволяват да мислят и чувстват. Жени като мен. Когато изнемощеем или остареем, светът се стоварва върху нас с тежестта на водопад. Ние не можем да показваме дарбите си пред света. Светът, в който живеем, не желае да търпи неща, които не могат да бъдат разбрани, неща, които не могат да бъдат лесно обяснени. В този свят една мъдра жена крие дарбите си. Елинор Кобам беше търсеща жена. Срещаше се с други хора, които търсеха истината като нея. Учеше и търсеше учители, с които да се отдаде на науките. Тя плати ужасна цена за това. Беше амбициозна жена. Плати си и за това. — Чакам да видя дали е разбрала, но кръглото ѝ, хубаво лице е озадачено. — Ваша светлост, ще ме поставите в опасност, ако поискате от мен да използвам дарбите си.