Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Ричард отстъпва назад и ме притегля до себе си, прибирайки сабята си в ножницата.
— Ударих ли те, любима? Съжалявам.
— Не, не… — Задъхана съм от ужас. — Какво беше това? Какво става?
— Мисля, че това беше дело на кралицата, която е изпратила двамата херцози да довършат онова, което техните бащи започнаха. Това беше краят на примирието. И това, мисля, беше Уорик, който извади меч в пределите на кралския дворец и потегли към Кале. Предателство и измяна. По-добре да отидем при кралицата и да видим какво знае тя за това.
Когато стигаме до покоите ѝ, вратата на личния ѝ кабинет е затворена, а жените от свитата ѝ са отвън в залата за аудиенции, клюкарствайки ожесточено. Когато влизаме, те се втурват към нас, но аз ги отблъсвам настрани, потропвам на вратата, и тя вика двама ни с Ричард да влезем заедно. Младият херцог на Съмърсет е вече там, и ѝ шепне нещо.
Тя хвърля поглед към потресеното ми лице и забързва към мен.
— Жакета, там ли беше? Нали не си пострадала?
— Ваша светлост, граф Уорик беше нападнат в самата зала на съвета — казвам направо. — От мъже в ливреите на Бъкингам и Съмърсет.
— Но не от мен — казва двайсет и две годишният херцог, дързък като хлапе.
— От вашите хора — отбелязва съпругът ми, с равен тон. — Законът забранява да се вади меч в кралския двор. — Той се обръща към кралицата: — Ваша светлост, всички ще си помислят, че вие сте заповядали това, а това е изключително коварна постъпка. Сториха го в залата на съвета, в пределите на двора. Предполага се, че сте се помирили. Вие дадохте кралската си дума. Това е безчестно. Уорик ще се оплаче, и ще бъде прав да го стори.
При тези думи тя пламва и хвърля поглед към херцога, който свива рамене.
— Уорик не заслужава достойна смърт — казва той раздразнено. — Той не позволи на баща ми да умре достойно.
— Вашият баща загина в битка — изтъква Ричард. — В честен бой. А Уорик помоли за вашето опрощение и го получи, и плати за параклис на името на баща ви. Това оплакване е удовлетворено, вие получихте отплата за загубата на баща си. А сега става дума за нападение, извършено в нарушение на закона, в кралския двор. Как съветът ще върши работата си, ако хората знаят, че присъствието им тук излага живота им на риск? Как някой от привържениците на Йорк би се осмелил да дойде отново? Как могат хората да идват добронамерено да участват в съвет, който излага на опасност собствените си членове? Как може един почтен човек да служи на подобно управление?
— Той измъкна ли се? — пита ме кралицата, без да обръща внимание на Ричард, сякаш единствено това има значение.
— Измъкна се — казвам.
— Смятам, че ще избяга чак в Кале, и сега вие ще имате могъщ враг в укрепен замък, далеч от нашите брегове — казва Ричард с горчивина. — Мога също да ви кажа, че дори един на сто града не може да бъде защитен срещу атака на южното крайбрежие. Той може да отплава нагоре по Темза и да обстрелва Тауър, а сега ще сметне, че е свободен да го направи. Вие прекратихте съюза с него за нищо, и поставихте всички ни в опасност.
— Той винаги е бил наш враг — отбелязва младият Съмърсет. — Беше наш враг преди това.
— Беше обвързан с примирие — настоява Ричард. — И от клетвата си за вярност към краля. Той го спази. Фактът, че го нападнахте в залата на съвета, го освобождава и от двете.
— Ще напуснем Лондон — заявява кралицата.
— Това не е решението! — избухва Ричард. — Не можете да си създадете такъв враг, и да мислите, че всичко, което трябва да направите, е да избягате. Къде ще е безопасно? Тътбъри? Кенилуърт? Ковънтри? Нима смятате да изоставите напълно южните графства на Англия? Нима ще оставите Уорик просто да нахълта? Нима планът ви е да му отстъпите Сандуич, както му връчихте Кале? Нима ще му дадете Лондон?
— Ще взема сина си и ще замина. — Тя продължава ожесточено: — И ще събера войска, верни мъже, и ще се въоръжа. Когато Уорик стъпи на суша, ще открие, че моята армия го чака. И този път ние ще го победим, и той ще си плати за престъплението.