Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Наистина ли казват, че съм ги изпратила аз? — възкликва тя пред Ричард. — Да не са полудели? Защо бих заповядала на французите да нападат Сандуич?
— Атаката е била водена от ваш приятел, Пиер дьо Брезе — изтъква сухо съпругът ми. — А той е разполагал с карти на плитчините и на речното корито: с английски карти. Хората питат как ги е получил, ако не от вас? Казват, че сте му помогнали, защото може на свой ред да имате нужда от помощта му. Вие се зарекохте, че ще се погрижите хората на Кент да бъдат наказани, задето подкрепиха Уорик. Знаете ли, дьо Брезе ни изигра забавен номер. Донесе топки и ракети за тенис и изигра една партия на градския площад. Това беше оскърбление. Хората от Сандуич мислят, че вие сте го насъскали да ги оскърби. Че това е френски хумор. Ние тук не го намираме за смешен.
Кралицата го поглежда с присвити очи.
— Надявам се, че не се превръщате в привърженик на Йорк — казва тя тихо. — Бих съжалявала да видя, че се обръщате против мен, а сърцето на Жакета ще бъде разбито. Бих съжалявала да ви видя екзекутиран. Избегнахте смъртта стотици пъти, Ричард Удвил. Бих съжалявала, ако се наложи аз да бъда тази, която ще издаде смъртната ви присъда.
Ричард я поглежда в лицето, без да трепне:
— Попитахте ме защо хората ви обвиняват. Аз ви отговарям, ваша светлост. Това не означава, че и аз мисля подобни неща, но наистина се питам откъде Дьо Брезе е разполагал с карти. Само съобщавам честно онова, което знам. И ще ви кажа още: ако не успеете да пропъдите пиратите и френските кораби от Ламанша, граф Уорик ще потегли от Кале и ще го направи вместо вас, и тогава всички ще го приветстват като герой. Като позволявате на пиратите да се разпореждат из Ламанша, като позволявате на Дьо Брезе да нахлува в Сандуич, вие не вредите на репутацията на Уорик, а на своята. Градовете на юг трябва да бъдат защитени. Хората трябва да видят как кралят ни отговаря на това предизвикателство. Трябва да направите Ламанша безопасен за английските кораби. Дори да не харесвате Кент, това е най-важната част от крайбрежието на вашето кралство, и вие трябва да го защитите.
Тя кимва, гневът ѝ се разсейва в миг.
— Да, разбирам. Наистина разбирам, Ричард. Просто не бях помислила за южното крайбрежие. Ще ми начертаете ли план как да защитим южното крайбрежие?
Той се покланя, спокоен и въздържан както винаги.
— За мен ще бъде чест, ваша светлост.
Замъкът Рочестър, Кент
Ноември 1457 г.
— Е, лично аз нямам особено добро мнение за плана ти — казвам му саркастично. Намираме се в стар, просмукан от влага замък на широкото, влажно устие на Медуей през ноември; един от най-сивите, най-студени, най-мрачни месеци през годината в Англия. Замъкът е строен от норманите за отбрана, не за удобство; тук е толкова студено и ужасно, че наредих децата да останат у дома в Графтън, вместо да се присъединят към нас. Сглобената парче по парче карта на южното крайбрежие на Англия, с която разполага Ричард, е разгърната пред нас върху работната му маса, градовете, за които знае, че са уязвими, са оградени в червено, докато той обмисля как да ги укрепи и защити без въоръжение и без войници. — Разчитах на план, по силата на който да те изпратят да разположиш гарнизон в Тауър, и тогава щяхме да сме в Лондон за Коледа — казвам. — Със сигурност това би ме устройвало повече.
Той се усмихва: твърде вглъбен е в мислите си, за да отговори по-обстойно.
— Знам. Съжалявам, любима.
Поглеждам малко по-внимателно работата му. Дори не разполага с пълна карта на крайбрежието, никой досега не е чертал такава карта. Сглобил е тази по собствените си познания и съобщенията от моряци и капитани. Дори някои рибари са му изпратили малки скици на техните заливи и пристани, на рифовете и плитчините пред техните пристанища.
— Кралицата изпраща ли достатъчно оръжия?
Той поклаща глава.
— Парламентът ѝ е отпуснал огромни суми, за да събере стрелци с лъкове и да купи оръдия, за да ги използва срещу французите; но на мен не ми е отпуснато нищо. А как ще успея да укрепя градовете, без войници, които да служат в тях, и без оръдия, с които да стрелят?