Границата

извънземният ще го извади от ума му със скоростта, с която прелиства образите наум.

27

Итън несъмнено вече знаеше къде се намира хеликоптерът „VH- 71 Кестрел“ , но

заради останалите присъстващи Деримън все пак го каза на глас:

- Разполагаме с хеликоптерна площадка от другата страна на върха. Скрита е.

Хеликоптера държим в хангар наблизо.

- С него можем да стигнем до С4 - констатира Итън.

- Да, за около три часа. Но вече ви казах... - Деримън се спря. Размърда челюстта

си. Болката и напрежението в главата все още го стискаха в менгемето си и отравяха

мисловните му процеси.- Искате ли да видите причината, поради която не можем да

напуснем това място? Влезте и ме последвайте.

Деримън отведе Дейв, Итън и Джеферсън през още една приемна до врата с

червена лампичка над нея и с надпис „В ЕФИР“, който обаче не светеше. Отвори

вратата и ги вкара в слабо осветена зала с няколко редици амфитеатрално

разположени

кресла.

Трима

мъже

със

слушалки

седяха

пред

голям

звукорежисьорски пулт с контролно табло, на което искряха рояци малки зелени

светлинки. Зад голям стъклен прозорец президентът на Съединените щати се беше

изправил зад катедра, украсена отпред с президентския печат. Към него бяха

насочени редица прожектори и чифт професионални на вид телевизионни камери.

Двамата техници при камерите също носеха слушалки. Трети техник, качен на

стълба, настройваше лъчите на прожекторите. Сивокоса жена с джинси и синя блуза

на цветенца нанасяше пудра на челото на Джейсън Бийл. Зад президента и катедрата

се виждаха библиотечни рафтове, на които имаше само няколко дузини книги с

твърди корици, но богата колекция предмети от рода на бюст на Ейбрахам Линкълн,

чифт сплетени в молитва бронзови длани с облегната на тях библия, рамкирани

цветни снимки на Бийл и Първата дама заедно с двете им деца на колежанска

възраст - Джеймс и Натали, глобус и други вещи - същите, каквито се намираха и в

Белия дом. Всичко беше подредено на лавиците достатъчно високо, за да могат

камерите да го снимат.

- Какво е това? - попита Дейв. - Откъде нак...

- Седни - нареди Деримън и посочи дигиталния часовник, отброяващ секундите

точно над прозореца. - Той ще произнесе реч след около минута!

Един от мъжете на звукорежисьорския пулт натисна някакъв бутон:

- Кейти, все още му блести носът! - звучеше уморено и вяло, сякаш бе минавал

през тази процедура стотици пъти, но това му беше работата и я изпълняваше

възможно най- добре.

Жената кимна и използва четката с пудра.

Деримън се настани на първия ред до Дейв, а Итън седна между него и

Джеферсън. В края на реда се беше настанила Първата дама, която дори не ги

погледна. Пиеше от чаша с кубчета лед в нея. Дейв надуши алкохол.

- Добре ли изглеждам? - попита Бийл, вдигнал поглед нагоре, където на стената