Границата

Ванс въздъхна дълбоко. Разтри слепоочията си- главата му още се разкъсваше от

болка. Каза:

- Беше ни много, много трудно.

- Няма да стане по-лесно - отвърна Дейв. - Наистина ли го заснемате, или всичко

е наужким?

- Той обича да го записваме на дивидита, за да си ги гледа и да се самокритикува.

Това чудо продължава от пристигането ни тук, повтаря се на всеки две седмици. Аз

му съставям докладите. Той все още смята, че във въоръжените сили цари някакъв

ред и те водят сражения. Ако не хранеше тази вяра... отдавна щеше да си е отишъл.

- Когато те се върнат - настоя твърдо Итън, - ще разрушат този връх. Ще сторя

всичко по силите си да ви защитя, но не съм неуязвим. Съжалявам за смъртта на

мистър Джаксън и че не успях да го спася. Кога ще съобщите на президента за това?

Деримън не отговори, но сега вече цялото му внимание бе съсредоточено върху

миротвореца.

- И мъглявите, и горгоните ме искат, понеже знаят, че представлявам нещо

различно, което те не разбират - обясни Итън. Ако не могат да ме заловят - а няма

как да ме заловят, - ще трябва да се убедят, че съм бил обезвреден... което е друг

начин ди се каже мъртъв. Това тяло може да бъде унищожено, но не и същността,

която представлявам... - Той отговори на следващия въпрос на Деримън, преди той да

го зададе: - Не, не мога просто да прескачам от тяло в тяло... трябва ми време да се

интегрирам във всяко. А именно с време не разполагаме, сър. Важно е -

жизненоважно! - да проникна в инсталацията С4. Не знам какво точно ще търся там,

но непременно трябва да има нещо, което мога да използвам.

- Нали ти казах, че президентът не може да...

- Светът ви ще загине - настоя Итън. - Всички вие, цялата ви цивилизация, ще

умрете. Разбирам, че не искаш да го излагаш на риск, но няма друг начин!

- Вслушайте се в думите му - подкани и Джеферсън с почти умолителна нотка. -

Моля ви... вслушайте се!

- Не - твърдо отвърна Деримън. - Вие ме чуйте. Работил съм за Джейсън Бийл

през по-голямата част от последните петнайсет години. Виждал съм възходи и

падения, видял съм всичко. Той едва- едва се крепи, тя също. И двамата знаят, че

децата им навярно са мъртви. Нямам намерение да го пращам да лети с хеликоптер

до Ню Мексико с тези твари в небесата. Ако пришълците толкова силно копнеят да

те унищожат, ще свалят хеликоптера за броени секунди. Не. А сега... ще ви заведа в

столовата да хапнете нещо Нали се храниш? - обърна се той към Итън.

- Тялото го изисква.

- Ех, ако можеше учителката ми по биология в гимназията да те види! -

възкликна Деримън. Лицето му се изкриви за няколко секунди и Дейв си помисли, че

и неговото умствено влакче е напът да дерайлира. - Надявам се, че е умряла в съня

си, преди всичко това да започне!

- Така ли ще свърши светът? - попита Итън.

- Моля?