Границата

натъкнете на врага, никога не забравяйте, че сте гордостта на тази нация, най-

добрите от елита, и всички знаем, че няма да се откажете от битката каквото и да ви

струва това. Ние също тук, в това убежище, никога няма да се откажем от битката! -

Президентът поспря за момент, за да даде на тези трогателни слова време да улегнат,

а новодошлите в публиката се зачудиха до каква степен вярва в тях.

Когато Първата дама си наля ново питие, ледените кубчета кухо иззвънтяха в

чашата й.

- Ще докладвам отново след две седмици - в същия ден от седмицата и по същото

време - каза мъжът на подиума, по чието чело бяха започнали да избиват капчици

пот въпреки студения въздух, който тихо лъхаше от въздуховодите. - Вие бяхте с

президента на вашите Съединени щати Джейсън Бийл, завършвам както винаги с

пожеланието: бъдете смели!

След тези думи Бийл остана неподвижен, като изключим тика на лицето му,

докато операторът на пулта не каза:

- И край. Това беше, сър!

- Добре ли се справих? Манди, как изглеждах?

- Кажи му - отвърна тя между глътките, - че изглеждаше много хубав!

Говореше само една идея по-завалено.

- Казва, че сте изглеждали страхотно, сър.

- Притесних се. Тук е горещо. На вас горещо ли ви е?

- Заради прожекторите е. Проблемът е в тях, сър!

Дейв извърна глава към Винс Деримън и се наведе по-ниско към ухото му:

- Как успявате да прокарате номера? Мога с шибана точност да ви кажа, че

Денвър хич не е вкусил шибаната свобода!

- Вярно ли? - отбеляза Деримън.

- Аха, вярно, я! Той смята, че все още имаме сателити, така ли? И хората

разполагат с електричество?

- Внимавай какво говориш, той излиза - Деримън се изпра ви. - Прекрасно,

Джейсън! С това им каза всичко, каквото имат нужда да знаят!

Бийл огледа Дейв, Итън и Джеферсън, които също се бяха изправили. Когато

надникна в сребърните очи на Итън, потри устни с опакото на дланта си. Тикът му се

усилваше.

- Безопасен ли е?

- Убеден съм, че е.

- Ванс ми каза за видеото. Как си строшил вратите без никак ви оръжия - обясни

Бийл. - Какво си ти и откъде идваш?

- Не съм нито горгон, нито мъгляв, ако това ще ви успокои, Идваме от Денвър. Аз

откъде съм, е по-трудно за обяснение, но съм тук с мисия да спра тяхната война.

- Ние печелим - обясни президентът. - Може да отнеме известно време... и да

доведе до загубата на хиляди... стотици хиляди... но ние печелим войната. Нали така,

Ванс?

- В Главния щаб са оптимистично настроени - извъртя се Деримън.

- Вижте, сър... - поде Дейв. - Смятам, че...

- Много хубава новина! - прекъсна го Итън, понеже не желаеше суровата гола

истина, която Дейв се канеше да поднесе на президента, да разхлопа още някоя

дъска на събеседника му. Бърз поглед в този ум бе показал възел от емоции и

самобичуване, вина, разочарование и страхове, които се рееха като тъмни птици през

пълна с призраци гора. Тъгата и усещането за загуба бяха направо смазващи. Итън се