Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
от неговата страна на прозореца вероятно имаше микрофон.
- Добре сте, сър - каза операторът на пулта.
- Манди? Как съм? - гласът на Бийл беше слаб и крехък, далечно ехо на онова,
което и Дейв, и Джеферсън си спомняха от предишните му речи, макар че Маккейн
не го беше слушал кой знае колко, понеже не се увличаше по политика. Преди да
дойдат извънземните, беше подкрепял мнението, че политиците презират народа,
освен когато им трябват гласове.
- Да, добре си - обади се Първата дама, но дори не гледаше към съпруга си и
тъкмо си наливаше ново питие.
- Моята най-доверена критичка - обяви Бийл с нервен смях.
Носеше същия тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на червени шарки, с
които Джеферсън го беше видял и преди. Дрехите му бяха безупречни и гримът -
професионален. Тъмните кръгове под очите на президента и дълбоките бръчки на
лицето му можеха да бъдат скрити, но никакъв грим не можеше да маскира
излъчването на мъка и трагично отчаяние, което Итън знаеше, че всички в
помещението са в състояние да усетят.
- Сър - обади се операторът на пулта, - виждате ли отблясъци на екрана на
28
телепромптъра ?
Както го зададе, въпросът прозвуча като риторичен.
- Няма отблясъци. Наред е.
- Започвам обратното броене до излъчването както винаги. Кейти, довърши го!
Джордж, готов си. Осветлението изглежда добре!
Гримьорката незабавно спря работата си, а техникът слезе по стълбата, сгъна я и
я облегна на стената срещу сцената.
Джеферсън се наведе напред и попита Деримън:
- Какво става тук?
- Президентът произнася обръщение към народа. Прави го два пъти месечно.
- Към народа ли? Какъв народ?
- Този, който той все още вярва, че съществува.
- Не знае истината ли? Смята, че хората имат ток и кабелна телевизия?
- Господа, ще натисна бутона за разговор - обади се мъжът на пулта като
предупреждение, че трябва да внимават какво говорят.
- Давай - кимна Деримън. - Тук сме просто да гледаме.
- Камера едно и камера две - готови! Господин президент, започваме след пет...
четири... три... две., едно... в ефир сте!
Джейсън Бийл застана гордо и уверено в светлината на прожекторите. Не се
усмихна на камерите, нито пък изглеждаше нещастен. Като превъзходен политик
беше лепнал на отслабналото си и повехнало лице изражение на дълбока, но най-
искрена решителност.
- Мои събратя американци - прочете той от телепромптъра,- мои
скъпи
граждани на тази благородна страна, която никога няма да бъде пречупена от никой
нашественик, бил той от Земята или другаде, днес ви нося обнадеждаващи новини.
Според последните военни доклади нашата армия и военновъздушните сили са
разрушили в битка крепост на така наречените мъгляви на запад от река Мисисипи,
близо до Александрия, Луизиана. Флотът и морската пехота в момента водят бой
срещу укрепление на горгоните недалеч от Сиатъл, Вашингтон, и началникът на
канцеларията твърди, че горгоните отстъпват.
Президентът Бийл замълча. На левия му клепач начена тик, заради който
половината му лице започна да се криви. Той сведе глава и бързо каза в микрофона:
- Извинете ме, разтърсен съм от емоции... както, сигурен съм, и всички вие...
всички ние в тези трудни дни на изпитания и съмнения!
Не четеше тези думи от телепромитъра, те идваха от дълбините на измъчената
му душа. Не проговори може би още десет, петнайсет секунди, през които снимките
продължиха. Когато Бийл най-сетне вдигна глава към обективите, тикът все още
караше бузата му да подскача, но беше намалял - най-вероятно израз на останките от
силата на волята на мъжа. Президентът отново зачете от телепромптъра:
- Щастлив - и благодарен - съм да кажа, че следните градове са близо до
освобождение от тази изумителна заплаха, макар и не без тежки загуби за
американските герои: Шарлът - Север на Каролина, Балтимор - Мериленд,
Провидънс - Роуд Айлънд, Чикаго - Илинойс, Сидър Рапидс- Айова, Омаха- Небраска.
Денвър - Колорадо, Финикс- Аризона, и Портланд- Орегон Съветвам жителите на
тези градове да стоят в убежищата, докато не бъде даден сигнал за отбой, датата, за
който ще бъде определена по-късно. Неприятна новина е, че както ме уведоми
началникът на канцеларията, все още няма сведения от другите столици и световни
лидери, но ще продължим да следим всички сателити и да изпращаме съобщения в