Границата

крепи. Попита я: - А ти как си?

- И по-добре съм била. Итън разправяше, че трябва да се добере до Зона 51, за да

търси... не знам какво... нещо, което може да е от полза за спирането на това... - тя

махна към проблясъците и светкавиците сред жълтите облаци. - Не си представям

как може да бъде спряно, все едно какво ще открием там.

- Зона 51 - обърна се пасторът към Итън, - където са летящите чинии...

Преди три години щеше да се изсмее от сърце и може би да покаже среден пръст

на идиотите, които бръщолевят за правителствени конспирации и дисекция на

крушоглави експонати в подземни лаборатории.

- Искам да вляза в изследователската лаборатория и да видя какви артефакти се

пазят там. Мистър Деримън ми каза, че единственият, който има достъп до там, е

вашият президент, а той е...

- Доста е изкукал, да. Веднъж съм го срещал, преди години, докато беше студент

по право и работеше за Клинтън. Пушихме трева на едно парти в Литъл Рок.

Предполагам, че бихме могли да се изнудваме един друг... - Джеферсън всъщност

беше обмислял такъв вариант, но прецени, че армията от адвокати ще го смели на

пихтия и разследванията на собственото му минало можеха да дерайлират всичко,

построено от него. Така че майната й на снимката с автограф. Помътнелият му

поглед се върна върху Дейв.- Те имат оръжие, което е превърнало автобуса ни в

това... нещо?

- Неживи обекти в жива плът - потвърди Итън. - Много напредничаво и бързо

сътворение на клетки, използвайки обекта като референтна мрежа. С други думи,

съживяващ лъч.

- Свети мощи! - възкликна Джеферсън. - Пък аз си мислех, че 3D принтирането е

голямата работа!

- Президентът - върна ги на темата Итън. - Видял си го.

- Така е. Не ме позна, но пък и аз изглеждам доста по-различно, отколкото

преди. Не съм сигурен, че в настоящото си състояние Бийл би познал и родната си

майчица.

- Поне имаш някаква връзка с него. Ако успеем да му я припомним, толкова по-

добре.

- Първо трябва да минем през Деримън обаче - напомни Дейв.

- Да - Итън помълча известно време, загледан в битката, която се отместваше все

по-далеч от Бялото имение - като цяло добър знак. В облаците блесна чудовищна

синя светкавица, сини лъчи се разтекоха във всички посоки и огромен черен силует

рухна през жълтата мъгла и въртейки се диво, се разби някъде отвъд планинските

върхове. Едно на нула за горгоните, помисли си извънземният, но мъглявите

несъмнено щяха да си отмъстят. Имаше и друга причина войната никога да не

свършва: отмъщението води до отмъщение и... тъй си продължава до края на

вечността.

Не мина много време, преди войниците и агентите на „Сикрет сървис“ да

наизлязат от Бялото имение и под прицела на автоматични карабини да приберат

групата обратно вътре. Правеха се опити за разчистване на гаража, но това си беше