Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
херкулесов подвиг. Никой нямаше представа какви мерки ще предприемат за
счупената плоча на входа. Близостта на трупа на звяра накара Оливия да се олюлее и
да се хване за Дейв за опора.
- Можеш ли да я заведеш до лазарета? - попита той войника до себе си. - Тя е в
шок, има нужда от медицински грижи.
- Действай - каза и агентът - един от облечените в джинси цивилни мъже, които
ги бяха свалили от автобуса. Той разбираше що е то шок. Беше пратен да охранява
момичето с превръзката на окото и беше останал твърдо на мястото си, докато не чу
стрелби в коридора, а след това се шокира до вцепеняване и изгуби безценни
секунди от вида на тварта с човешка форма и змиеподобни ръце. Той беше от хората,
проснали се по корем и открили огън по мъглявите войници. След като повърна
кръв и носът и ушите му спряха да кървят, от лазарета му дадоха малко валиум.
Валиумът в момента беше на мода. Сега вече агентът се владееше по-добре, но
слухът му още беше слаб и в лявото ухо усещаше болка, която се стрелкаше през
лицето му и надолу във врата.
- Трябва да се видим с мистър Деримън - заяви му Итън, след като войникът
отведе Оливия.
- Заповедите ми са да ви ескортирам обратно до стаите ви.
- Спешно е - настоя момчето. - Горгоните и мъглявите отново ще дойдат. И
следващия път няма да сте в състояние да оцелеете.
Агентът не можеше да се насили да погледне в сребърните очи на Итън. Взря се в
мъртвия, обезглавен труп и остана замислен доста време. След това извади от джоба
си комуникационно го устройство и набра поредица цифри.
- Темпест Едно Едно - каза в микрофона. - Сержант Акърс, Деримън там ли е?
- Потвърждавам наличието му. Подготвя шефа. Ти как си?
- Бива. Слушай... Ще кача горе тримата новодошли. На моя отговорност.
Страшилкото иска да говори с Деримън.
- „Амблър“ е в лошо състояние, Джони. Има нужда от лекарски преглед, но иска
първо да мине речта.
- Всички сме в лошо състояние. Страшилкото вика, че било спешно, и аз му
вярвам. Ако беше видял какво стана тук, долу, и ти щеше да му вярваш. Така че ги
качвам. Край! - Агентът прибра устройството. - Да вървим, но да сме наясно - имам
право да убия всеки един от вас, ако не ми хареса и едно ваше движение! Заплахата
му прозвуча кухо като цитат от „Наръчник на агентурата“, понеже беше ясно, че
страшилкото е спасил комплекса oт непоправимо унищожение. - Вървете пред мен в
колона по един!
ТРИДЕСЕТ
- Всеки момент излизаме напряко - каза сержант Акърс на агента на „Сикрет
сървис“, когато стигнаха до Ниво четири. - На ,,Амблър“ прекъсването няма да му
хареса!
Беше надникнал в сребърните очи на извънземното и потрепери, макар и не от
страх - отдавна бе прекрачил отвъд страха, - а от почуда и възхита. Канеше се да
попита „Не може ли да изчакате“, но знаеше, че номерът няма да мине.
- На моя отговорност - повтори Темпест Едно Едно и посочи на Дейв, Итън и
Джеферсън да продължат по коридора. Пасторът ме можа да се сдържи да не отдаде
игриво чест на пехотинците, когато ги подмина.
Групата стигна до врата с надпис СТУДИО и агентът каза на Дейв да влезе.
Вратата водеше към ярко осветената стая с бледозелени стени, сметаново бял диван,
масичка за кафе и няколко натруфени кресла. През малки говорители в тавана
свиреше музика, каквато Дейв свързваше с парадите по „Мейн стрийт“, но
Джеферсън правилно разпозна парчето като марш на Джон Филип Суза - толкова
американски, че да те пръсне от гордост и да ти скъса копчетата от пъчене.
В Ню Идън на празненствата по случай четвърти юли често използваше подобна
музика за предизвикване на патриотизъм и отваряне на портмонетата.
Централната приемна гледаше към три стаи, всички със затворени врати. Агентът
от „Сикрет сървис“ отиде до най-крайната отляво и почука. Почти веднага му
отвориха и на прага се изправи мъж в тъмносин костюм, с бяла риза, вратовръзка на
сиви райета, с остра брадичка и игла с американския флаг на ревера. Итън го беше
мярнал в гаража, когато го вкарваха вътре, но след това не го беше срещал.
- Искат да говорят с Деримън - обясни агентът и отстъпи встрани, така че новият
мъж да може да ги види. - Казаха, че е спешно.
Остробрадият мъж огледа Итън студено и сурово, преди ди заговори. В гласа му
се смесваха равни дози отвращение и страх:
- Знаеш, че е зает. Бийл току-що излезе от гримьорната, ще пуснат камерите след