Фурията на принцепса

Вордската кралица леко обхвана с пръсти шията на Инвидия. Върховете на нейните зелено-черни нокти се впиха в нежната кожа на бившата Върховна лейди. Тя потръпна и се сгърчи, сякаш някакво друго същество се беше извило в съня си под кожата й. Пръстите й се стегнаха по-силно и тънки струйки кръв потекоха по бледата кожа на Инвидия.

— След като твоят наставник ме предаде — устата на Инвидия се изкриви в гримаса — и ме остави да кървя на земята с гарово масло във вените си, аз избягах и бях намерена от новата си господарка — тя леко наклони глава към вордската кралица. — Тя ми направи предложение. Моят живот в замяна на моята лоялност.

— Правиш го да звучи като бартер — прошепна кралицата, фасетъчните й очи бяха полузатворени. — Това не е толкова размяна, колкото безсрочна договореност.

После тя затвори очи и отново потръпна, в движението й имаше нещо абсолютно чуждоземно, и Инвидия утихна.

Амара потръпна, но продължи да гледа, в мислите й отвращението се състезаваше с любопитството.

Вордската кралица леко се усмихна, тихо въздъхна и разтвори тъмните си меки устни. От тях започнаха да излизат невъзможно дълги паякообразни крака. Появиха се и започнаха да растат като клони на дърво, но с плашеща бързина. След като достигнаха фут на дължина, те започнаха да мърдат, като бавно се клатушкаха като водорасли, растящи в морето близо до брега.

Кралицата отвори уста по-широко и от нея се появи крушовидно тяло, което се оформи и се превърна в съществото, което Амара беше видяла преди това на гърдите на Инвидия, макар и малко по-малко.

Вордската кралица вдигна ръка към устата си и пое съществото нежно като всяка майка, която държи новороденото си. Тя бавно се приближи до тялото на Инвидия и притисна съществото до гърдите на алеранската жена. Съществото разпери крака, развявайки ги над торса на Инвидия, и с рязко движение удари с всеки крак — близо дузина крайници едновременно се забиха в нея с резки змиевидни движения. Съществото се притисна плътно към Инвидия, след което заби главата си напред, заравяйки дългите си челюсти в плътта на жената.

Инвидия за миг затвори очи, потръпвайки, но без да мърда или да се съпротивлява на съществото. То сякаш мигновено се приспособи, а след това се намести и заби нокътя на всеки от краката си в плътта, извличайки още повече тъмна течност от нея.

За секунди цветът на кожата й започна видимо да се подобрява и Инвидия въздъхна. Тя примигна и миг по-късно отвори очи.

— Благодаря.

Вордската кралица за момент се загледа в Инвидия, след което насочи вниманието си към Амара.

— И така — каза Инвидия. — Докъде бяхме стигнали, графиньо?