Крахът на титаните [bg]

Прекоси Сена и навлезе в комплекса военни постройки, познат като Инвалидите. Галиени беше настанил главната си квартира в близкото училище — лицея Виктор-Дюрюи — разположено зад стена от дървета. Входът се охраняваше зорко от часови в светлосини куртки, червени панталони и червени кепета, доста по-хубави от калния цвят на британската униформа. Французите още не бяха разбрали, че точността на съвременните пушки кара днешния войник да иска да е невидим на фона на пейзажа.

Часовите добре познаваха Фиц и той влезе направо. Витор-Дюрюи беше девическо училище, с рисунки на животинки и цветя и с латински глаголи, спрегнати по сбутаните настрани черни дъски. Пушките на часовите и ботушите на офицерите изглеждаха като посегателство срещу благородството на отминалите дни.

— Фиц отиде право в щаба. Когато влезе, долови вълнение. На стената висеше карта на централна Франция с отбелязани с карфици позиции на армиите. Галиени беше висок, слаб и с изправена стойка въпреки рака на простата, който през февруари го беше принудил да се пенсионира. Отново в униформа, Галиени се взираше нападателно в картата иззад пенснето си.

Фиц отдаде чест, после се ръкува по френски маниер с колегата си, майор Дюпюи. Попита го шепнешком какво става.

— Следим фон Клук — отговори Дюпюи.

Галиени разполагаше с ескадрила от девет стари самолета и с тях наблюдаваше движенията на настъпващата армия. Генерал фон Клук командваше Първа армия, най-близко разположената до Париж германска войска.

— Какво имате? — попита Фиц.

— Два доклада — отвърна Дюпюи и посочи на картата. — Нашето въздушно разузнаване показва, че фон Клук се движи на югоизток, към реката Марна.

Това потвърждаваше доклада на британците. При такова направление Първа армия щеше да мине източно от Париж. А понеже фон Клук командваше дясното крило, всички немски войски щяха да подминат града. Дали Париж нямаше да се отърве?

Дюпюи продължи:

— Разполагаме и с доклад от един кавалерийски съгледвач в потвърждение на горното.

Фиц кимна замислено.

— Германската военна теория е първо да се разгроми армията на противника, а градовете да се овладяват след това.

— Не виждате ли? — възкликна развълнувано Дюпюи. — Така те излагат фланга си!

Фиц не беше помислил за това. Съсредоточил се беше върху участта на Париж. Сега си даде сметка, че Дюпюи е прав и това е причината за приповдигнатото настроение. Ако разузнаването не грешеше, то фон Клук беше направил една класическа военна грешка. Флангът на армията беше по-уязвим от центъра. Нападението по фланга беше като удар с нож в гърба.

Защо фон Клук бе направил тази грешка? Сигурно вярваше, че французите са твърде слаби и не са в състояние да контраатакуват.