Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ланселот смята, че идеята е добра — каза Артър, — майка му също. И Гуинивиър одобрява този план, всъщност идеята за брака на Ланселот и Сийнуин беше нейна. Тя е умно момиче. Много умно — усмихна се той, както винаги, когато мислеше за своята съпруга.
— Дори вашата умна съпруга, господарю, не може да определя служителите на Митра — осмелих се да кажа аз.
Главата му трепна, сякаш го бях ударил.
— Митра! — каза той гневно. — Защо смяташ, че Ланселот не е достоен за това?
— Защото е страхливец — озъбих се аз, неспособен да крия чувствата си повече.
— Борс и много други мъже не смятат така — предизвика ме Артър.
— Попитайте Галахад — отвърнах аз, — или вашия братовчед Кълхуч.
Изведнъж по покрива затрополи дъжд и само след миг от прозорците започна да капе вътре. Нимю се появи отново на малката сводеста врата зад каменната маса, където спря, за да си сложи качулката.
— Ако Ланселот докаже, че не е страхливец, ще се съгласиш ли? — попита ме Артър след малко.
— Ако Ланселот докаже себе си като воин, господарю, ще се съглася. Но сега той охранява вашия дворец, ако не се лъжа.
— Той пожела да поеме дворцовата охрана на Дурновария само докато зараснат раните на ръцете му — поясни Артър, — но ако той участва в сражения, Дерфел, ще се съгласиш ли?
— Ако се сражава добре, да — обещах аз неохотно. Бях напълно сигурен, че няма да се наложи да спазя това обещание.
— Добре — каза Артър, както винаги доволен от постигнатото съгласие. В този момент вратата на църквата се отвори с трясък и Сенсъм нахлу вътре заедно с влажния вятър, последван от двама монаси. Двамата монаси носеха кожени торби. Малки кожени торбички.
Сенсъм изтърси водата от расото си.
— Търсихме навсякъде, господарю — каза той задъхан, — преровихме всичко и събрахме малкото съкровища, които притежава нашата бедна обител. Сега полагаме в краката ви тези съкровища, с което изпълняваме своя скромен дълг (макар и с нежелание) — той тъжно поклати глава. — Заради нашата щедрост ще ходим гладни този сезон, но там, където мечът командва, ние, простите Божи служители, трябва да се подчиняваме.
Монасите изсипаха съдържанието на торбичките върху каменния под. Една монета се търкулна към мен по пода и аз стъпих с крак върху нея.
— Златна монета на император Адриан! — каза Сенсъм, проследил монетата до моя крак. Вдигнах парата. Беше бронзова сестерция с образа на император Адриан от една страна и Британия с тризъбец и щит от другата. Аз стиснах монетата между пръстите си, извих я и я хвърлих на Сенсъм.
— Злато за глупаци, епископе — казах аз.
Такова беше почти цялото съкровище. Имаше изтъркани монети, повечето медни, някои сребърни, имаше железни пръчки, които широко се използваха при размяна, една брошка от нечисто злато, както и няколко брънки от счупена златна верижка. Цялото съкровище струваше не повече от десетина златни монети.
— Това ли е всичко? — попита Артър.
— Ние даваме на бедните, господарю! — каза Сенсъм — Все пак, ако нуждата ви е толкова голяма, бих могъл да добавя и това.
Той свали златния кръст от врата си, който заедно с дебелата верига сигурно струваше четиридест — петдесет златни пари. Епископът неохотно го подаде на Артър.
— Това би могъл да бъде моят личен заем за вашата война, господарю? — предложи Сенсъм.
Артър посегна към кръста, но Сенсъм дръпна ръката си.
— Господарю — каза той, но толкова тихо, че само Артър и аз можехме да го чуем — миналата година с мен се отнесоха много несправедливо. В замяна на тази верига — разтърси той тежките златни брънки, — бих искал отново да бъда удостоен с честта да стана личен свещеник на крал Мордред. Моето място е до краля, господарю, а не тук сред тези болестотворни блата.
Преди Артър да може да отговори, вратата на църквата отново се отвори и вътре се вмъкна Иса с подгизнало наметало. Сенсъм се обърна вбесен към новодошлия.
— Църквата е затворена за поклонници! — озъби се той. — Има си часове за службите. А сега се махай! Махай се!
Иса махна от лицето си мократа коса, захили се и се обърна към мен.
— Те крият всичко край езерцето зад голямата къща, господарю. Всичко е скрито под купчина камъни. Видях ги как скриха там днешната парса.
Артър дръпна тежката верига от ръката на Сенсъм.
— Можеш да задържиш другите съкровища — кимна Артър към разхвърляното на пода, — за да храниш бедната си обител през зимата, епископе. Задръж и огърлицата си, за да ти напомня, че вратът ти е цял благодарение на мен.
Артър тръгна към вратата.
— Господарю! — извика Сенсъм възмутен — Умолявам ви…