Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— А напоследък е предимно тъмно — каза той тъжно, след това се усмихна. — Предполагам, че вече си твърде голям, за да мога да те пошляпвам, а Дерфел?
— Можеш да опиташ, Гудован — казах аз, — но не вярвам да има голяма полза.
— Нима е имало някога — избоботи той. — Мерлин ми говори за теб, когато беше тук миналата седмица. Той не стоя дълго. Дойде, поговори с нас, остави ни още една котка, сякаш си нямаме достатъчно котки тук, и след това си тръгна. Дори не остана да пренощува, толкова бързаше.
— Знаеш ли накъде отиде? — попитах аз.
— Никога не казва, но ти къде мислиш, че е отишъл? — попита ме Гудован и в гласа му прозвуча нещо от неговата предишна строгост. — Да търси Нимю. Поне аз така си мисля, макар че защо ли му е притрябвало да търси това глупаво момиче, не знам. Трябва да си намери някоя робиня! — Той замълча и изведнъж се натъжи до сълзи — Знаеш ли, че Себил умря? — попита ме той. — Горката жена. Тя беше убита, Дерфел! Убита! Някой й беше прерязал гърлото. Така и не разбрахме кой. Някой пътник предполагам. Светът отива по дяволите, Дерфел, по дяволите. — За момент Гудован сякаш потъна някъде, но после отново улови нишката на мислите си. — Мерлин трябва да си вземе робиня. Няма нищо лошо в една послушна робиня, а в града има много такива, които за дребна монета ще направят каквото поискаш. Аз използвам къщата до старата работилница на Гулидин. Там има една добра жена, макар че напоследък повече си говорим, отколкото се въргаляме из леглото. Остарявам, Дерфел.
— Не изглеждаш стар. А Мерлин не търси Нимю. Тя е тук.
Отново прокънтя гръмотевица и Гудован напипа едно малко парче желязо, което погали, за да се предпази от злото.
— Нимю е тук? — попита той удивен. — Но ние чухме, че е на Острова! — каза Гудован и отново погали парченцето желязо.
— Беше — казах просто, — но вече не е.
— Нимю… — произнесе той името й, като че ли не можеше да повярва, — ще остане ли тук?
— Не, всички тръгваме на изток днес.
— И ще ни оставите сами? — попита той сприхаво. — Липсва ми Хюел.
— И на мен.
Той въздъхна.
— Времената се менят, Дерфел. Хълмът не е това, което беше. Всички остаряхме и децата вече ги няма. Мъчно ми е за тях. И горкият Друидан вече няма кого да тормози. Пелинор плещи глупости до забрава, а Моргана се разхожда, увесила нос.
— Че тя кога е била весела? — попитах аз безгрижно.
— Тя загуби своята сила — обясни ми Гудован. — Не силата, която й дава възможност да тълкува сънища и да лекува болни, а силата, която имаше, когато Мерлин беше тук и когато Утър седеше на престола. Тя не може да се примири с това, Дерфел, както не можа да се примири и с Нимю. — Той замълча замислен. — Тя много се разгневи, когато Гуинивиър повика Нимю, за да се справи със Сенсъм и да спре строителството на църквата в Дурновария. Моргана беше убедена, че трябваше нея да извикат, а не Нимю. Но чуваме, че лейди Гуинивиър се огражда само с красиви хора, така че Моргана няма никакъв шанс, нали? — изкиска се той. — Но тя все още е силна жена, Дерфел, брат й има голяма амбиция и тя никога не би се задоволила да остане тук и да слуша сънищата на селяните или да смесва билки, за да лекува крави. Тя загива от скука! До такава степен, че дори играе на табла с онзи нещастник епископ Сенсъм от светилището. Защо го изпратиха в Инис Уидрин?
— Защото не го искаха в Дурновария. Той наистина ли идва да играе тук с Моргана?
Гудован кимна.
— Той казва, че има нужда от интелигентна компания и че тя има най-острия ум в Инис Уидрин, а аз бих казал, че е прав. Той, разбира се, непрекъснато я поучава — някакви безкрайни глупости за девица, която ражда Бог, който пък бил прикован на кръст, но Моргана пуска всичко покрай маската си. Поне така се надявам.
Гудован замълча и отпи медовина от своя рог, в който с последни сили се бореше за живота си една оса. Когато той остави рога, аз измъкнах осата и я смачках на писалището му.
— Християните печелят привърженици, Дерфел — продължи Гудован. — Дори жената на Гулидин, тази добра жена Рала, се покръсти, а това вероятно означава, че Гулидин и двете им деца ще последват примера й. Нямам нищо против, но защо трябва да пеят толкова много?