Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Тази работа никак не ми е приятна, Дерфел — каза той.
— Нима трябва да е приятна, господарю?
— Не трябва да се обиждат Боговете — каза Артър мрачно.
— Разправят, че този Бог — каза Нимю с презрение — прощава. По-добре да обидим такъв Бог, отколкото някой друг.
Артър се усмихна. Беше облечен с обикновена къса дреха, панталони, ботуши, наметало, а на кръста му висеше Екскалибур. Той не носеше нито злато, нито ризница, но всеки би усетил властта, която притежава. В този момент това най-ясно личеше в неговото безпокойство. Той поседя мълчалив известно време, после вдигна поглед към мен. Нимю разглеждаше малките стаи в задната част на църквата и ние двамата бяхме сами.
— Може би трябва да напуснем Британия — каза ми Артър.
— И да предадем Думнония в ръцете на Горфидид?
— След време Горфидид ще постави Мордред на трона — каза Артър, — а това е единственото, което има значение.
— Той ли казва така? — попитах аз.
— Той.
— Какво друго би могъл да каже? — възразих аз, ужасен дори от факта, че моят господар беше започнал да размишлява над възможността да напуснем Думнония. — Но истината е, че Мордред ще стане зависим от Горфидид, а Горфидид няма да има причини да постави на трона един зависим крал. Би могъл да даде престола на някой свой роднина. А защо не на своя син Кенуглас?
— Кунеглас е почтен — убедено каза Артър.
— Кунеглас ще направи каквото каже баща му — отвърнах аз презрително, — а Горфидид иска да бъде Велик крал, което означава, че той едва ли би искал наследникът на стария Велик крал да израсне като негов съперник. Между впрочем, мислиш ли, че друидите на Горфидид ще оставят един сакат крал да живее? Ако вие, господарю, си тръгнете, смятайте, че дните на Мордред са преброени.
Артър не отговори. Седеше там, подпрял ръце на ръба на масата, отпуснал глава с очи вперени в пода. Той знаеше, че съм прав. Знаеше също, че от всички военачалници на Британия той единствен се сражаваше за Мордред. Останалите искаха да видят свои хора на престола на Думнония. А Гуинивиър искаше самият Артър да седне на този трон. Той вдигна поглед към мен.
— Гуинивиър каза ли ти… — започна той.
— Да — прекъснах го аз мрачно. Предположих, че става въпрос за амбициите на Гуинивиър да го види на престола на Думнония, но се оказа, че той имаше пред вид нещо съвсем друго.
Артър скочи от масата, започна да се разхожда напред назад и най-неочаквано каза:
— Разбирам чувствата ти към Ланселот, но само помисли, Дерфел. Да предположим, че Беноик беше твое кралство и ти си вярвал, че аз ще дойда и ще го спася. Знаел си, че съм положил клетва за това. Но аз не идвам и кралството ти е превзето. Това нямаше ли да те натъжи? Нямаше ли да ти отнеме вярата в хората? Крал Ланселот много е изстрадал и затова съм отговорен аз! Аз! И сега искам, ако мога, да поправя стореното. Аз не мога да отвоювам Беноик, но може би ще мога да дадам на Ланселот друго кралство.
— Кое? — попитах аз.
Той срамежливо се усмихна. Беше съставил цял план и сега изпитваше огромно удоволствие от възможността да го разкрие пред мен.
— Силурия — каза той. — Да предположим, че можем да разгромим Горфидид, а заедно с него и Гундлеус. Гундлеус си няма наследник, Дерфел, така че ако успеем да убием Гундлеус, неговият трон ще остане празен. Ние имаме крал без трон, те ще имат трон без крал. Нещо повече, ние имаме неженен крал! Ще предложим Ланселот за съпруг на Сийнуин, Горфидид ще види дъщеря си кралица, а ние ще поставим свой човек на престола на Силурия. Ще има мир, Дерфел! — Артър обличаше в думи красивата си мечта, възвърнал предишния си ентусиазъм. — Съюз! Съюз, скрепен с брак, какъвто аз не успях да постигна, но сега можем да го постигнем. Ланселот и Сийнуин! И за да го постигнем, трябва да убием един човек. Само един.
„И всички останали, които трябва да умрат в битката.“ — помислих си аз, но нищо не казах. Някъде на изток прокънтя гръмотевица. Реших, че Бог Таранис ни слуша. Надявах се да застане на наша страна. През високите прозорчета се виждаше небето, тъмно като в нощ.
— Е? — прекъсна мислите ми Артър.
Мисълта за сватба на Ланселот и Сийнуин беше толкова горчива, че предпочитах да не говоря за това, не бях сигурен, че ще мога да овладея чувствата си. Но сега се заставих да отговоря без да развалям добрия тон.
— Най-напред трябва да се откупим от саксите и да разгромим Горфидид — казах аз кисело.
— А ако успеем? — попита той нетърпеливо.
Свих рамене, като че ли въпросът за брака беше извън сферата на моите компетенции.